Влезе в кухнята и видя една фигура в алено да куцука през задната врата. Той насочи пушката за още един изстрел, но усети движение от лявата си страна и се обърна. Някаква сива вихрушка, която смътно разпозна като нож, се спусна върху него.
Торн се извъртя, отблъсна острието с приклада на пушката и видя как то потъна в дървото и откърти треска, която се завъртя из въздуха. Този магьосник, или какъвто там беше, се намираше прекалено близо, за да може да го простреля от упор.
Годините на опит и тренировки зареваха в съзнанието му: „Осигури дистанция!“.
Рефлексите диктуваха действията му. Вече бе направил крачка назад, за да спечели пространство за втори изстрел, когато едва не се блъсна в нещо зад гърба си.
Изборът беше опасен, но той щеше да бъде направен от онази част у Торн, която беше центърът на съществото му, онази част, която винаги се оказваше права. Нейната мощ помиташе всичко останало — страх, объркване или нещо друго. Тя вземаше решенията мълниеносно, а Торн изпълняваше, преди дори да осъзнае, че го прави.
Сега пред него имаше един магьосник, усети и втори зад гърба си. Не можеше да си позволи да се колебае и да се огледа, затова стреля от хълбок към очертанията в рамката на вратата и същевременно се хвърли напред.
Те се сблъскаха тежко и фигурата падна назад с червени отворени гърди. Торн отново се хвърли напред, претърколи се през кухненския плот, за да падне на краката си — дистанция!
Успя!
Яростно зареди друг патрон, оглеждайки се като нападнат звяр, но не видя нищо…
Те бяха или твърде бързи, или много опитни.
Или и двете.
Торн бе абсолютно сигурен, че зад него имаше още един, но магьосникът се беше оттеглил, очаквайки, че той ще насочи пушката и ще стреля веднага.
Поне стана ясно, че не им харесва да стрелят по тях, макар да оздравяваха бързо. А щом не им харесваше да ги улучват, значи достатъчно много куршуми можеха да ги спрат. Дори изстрелът да не ги убие, той ги поваляше — това Торн вече го беше видял. А докато лежаха на земята, той можеше да направи още нещо, нещо, което да ги остави там завинаги.
На Артемис му беше хрумнала добра идея. Интересно би било да се види дали могат да причинят някому зло без глави на раменете.
Магьосникът, когото беше улучил с пушката, лежеше на пода неподвижен. Изведнъж Торн чу, че Артемис изстрелва цял пълнител на горния етаж. Той тръгна напред през облак барутен дим с остър мирис от изстрелите с помпата. Зави покрай перилата и започна да взима стъпалата по три.
Двама магьосници изскочиха срещу него на горната площадка и Торн стреля от хълбок, без изобщо да се замисли, но не успя да презареди, защото единият се хвърли напред и тежко се сблъска с него.
Торн автоматично вдигна пушката, за да парира спускащото се острие.
И тогава преживя онзи ярък миг, в който времето сякаш забавя ход и дори спира и всяка гънка плат, всяко изражение, всеки дъх се възприемат с кристална яснота.
Магьосникът беше едър и мускулест и изглеждаше по-силен от всеки друг мъж, срещу когото Торн някога се беше изправял. Очите му имаха странен цвят, червеникавокафяв като пустинята, а скулите, носът и брадичката му бяха хищнически заострени.
Той беше по-силен от Торн, но пък със секунда по-бавен, затова Торн успя да отдръпне глава и острието профуча покрай него. Пропусна гърлото му с четвърт инч.
Торн знаеше, че физическата мощ често определя победителя в ръкопашен бой, независимо какво ти разправят разни кандидат-специалисти по бойни изкуства. А в едничкия удар, който отблъсна, почувства стоманената сила на тази ръка. Това му подсказа, че другият има сериозно преимущество. Трябваше да пренесе сражението на пода, за да изравни силите и да използва задушаваща хватка или блок.
Без да поглежда, Торн бе наясно със здравината на парапета и прецени каква тежест е нужна, за да ги запрати надолу. Знаеше разстоянието до пода, усещаше и леко разколебаното равновесие на нападателя.
Хвърли се напред едновременно с мисълта.
Стрелна ръка, сграбчи магьосника за сивата роба и се извъртя обратно, запращайки го надолу по стълбите. Но не го пусна, когато залитна след него, и щом се стовариха на пода, му нанесе страхотен удар с лакът.
Магьосникът сякаш не почувства удара, а Торн не хареса това, което усети при съприкосновението. Сякаш беше блъснал лакътя си в телефонен стълб.