Магьосникът се надигна, но Торн му нанесе силен, нисък ритник и го улучи в гърдите. Може и да не беше успял да го нарани, но блокира дробовете му. После вдигна пушката и двамата се вкопчиха в ложата, борейки се кой да овладее оръжието. С рязко движение с всички си сили Торн се опита да го измъкне, но магьосникът беше отчайващо як.
„Лоша работа!“
Торн взе решение и го изпълни в същия миг.
Пусна пушката и светкавично измъкна — своя „Колт“ 45-и калибър. Полуавтоматичният пистолет беше с патрон в цевта, но на предпазител, така че само с едно бутване с палеца бе готов за стрелба. Торн държеше колта в дясната си ръка на височината на хълбока.
Реагира несъзнателно, защото беше обучен за бой отблизо. Вдигна лявата ръка и с длан заслони очите си от пръските кръв и заслепяващите пламъци на изстрелите. Дясната му ръка, стиснала 45-калибровия пистолет, се блъсна в ребрата, когато стреля два пъти за две десети от секундата. Изстрелите бяха толкова бързи, че звукът се сля в един.
И двата куршума удариха магьосника право в гърдите, отхвърляйки го на стълбището, което водеше към мазето. Той изгуби равновесие и с диво махащи ръце се изтърколи надолу в мрака.
Но това не беше достатъчно за Торн. Той скочи долу, проследи падането му по звука, насочи колта и изстреля останалите пет патрона, за да го довърши. Видя затворния блок да се заключва, извади празния пълнител и изстреля още седем патрона. Освободи и този пълнител, смени го и дръпна отново затворния блок, за да вкара патрон в цевта. Не обръщаше внимание нито на дима, виещ се на струйки от цевта на оръжието, нито на сгорещения въздух. Примигна, за да проясни поглед, замъглен от отблясъците на изстрелите.
Тежко дишащ, облян в студена пот, Торн се заслуша, без да се интересува дали не е ранен. Нищо не чу. Нямаше представа дали е улучил магьосника след падането му по стълбите, но от мазето имаше само един път за излизане.
Артемис стреляше на горния етаж.
„Вземи решение!“
Артемис можеше да е обкръжен и ранен, но Торн беше сгащил един от онези в мазето и не искаше да го изпусне. Беше толкова трудно някой от тях да им падне в ръцете, но…
Торн се намръщи, когато вдигна пушката помпа и прибра колта в кобура.
Докато стигне средата на стълбището, стрелбата на Артемис спря, но Торн знаеше, че тя идваше от стаята на Малъри. За четири секунди стигна вратата, поколеба се за миг, докато огледа помещението за мишена.
На пода Артемис се търкаляше ранен.
Торн блъсна вратата в стената и влезе в помещението, като местеше цевта на помпата от ляво на дясно. Не стреля, защото видя отворения прозорец.
Асасинът се изправи несигурно. Каза нещо на италиански и ядно тръсна кръв от лявата си ръка. После се наведе, вдигна МП–5 и бутна затвора с рязък удар на дясната. Въпреки че беше с гръб към Торн, той очевидно усещаше присъствието му. С няколко крачки двамата стигнаха до отворения прозорец.
— Няма го — смръщи се Артемис. — Не се оттеглят само защото са ранени. Има и друга причина.
След като регулира дишането си и набързо се огледа за рани, Торн се обърна и тръгна надолу по коридора.
— Докопах един в кухнята и един в мазето. Вкарах два куршума в него.
— Няма да е достатъчно.
— Не съм казал, че е.
Стигнаха едновременно първия етаж и докато Торн пъхаше още патрони в пушката, усети, че нещо не е както трябва. Щом влезе в кухнята, разбра какво е.
Магьосникът беше изчезнал.
Торн тръгна към задната врата.
— Не може да е стигнал далеч — промърмори той, плъзгайки патрони в магазина. Когато се обърна към вратата на мазето, видя широка кървава следа, която водеше нагоре по стълбите и после навън. Видя, че магьосникът бе залитнал до задната врата. Там имаше кървав отпечатък от ръка на стената.
— Е — каза Торн, — поне е ранен.
— Те не са като хората. — Артемис се беше успокоил. — Това, което би убило човек, почти не им се отразява.
— Да… видях.
— Майкъл, нужно е десет пъти по-голямо усилие, за да убиеш някой от тях.
Досега асасинът не беше използвал малкото му име и Торн неочаквано се развълнува. Той изгледа продължително и внимателно облечената в черно фигура и усети прилив на загриженост, какъвто повечето ченгета биха почувствали за своя дългогодишен партньор.
Артемис си поемаше накъсано дъх. Изглеждаше леко замаян.
— Тези умират по-трудно от всички останали. — Той стегна един турникет около левия си лакът. — Бързо ще се прегрупират.