Настъпи малка пауза.
— Господин Торн, Ианий се гордее със своята сила, а ти го предизвика. Затова ще се опита да унищожи теб и тези, които обичаш. За него всичко едва започва. Освен това Ианий е мъдър. Той не би успял да управлява цял Египет, ако е пропускал и най-дребната заплаха. Не допускал децата на тези, които е убил, да пораснат и да се превърнат във врагове, които търсят отмъщение за убитите си родители. Убивал ги заедно с родителите. Не го забравяй. Той е предпазлив, а точно сега ти си човекът, който може да застраши плановете му за бъдещето… каквито и да са те.
— Каза, че семейството ми е в безопасност — подхвърли Торн. — Как можеш да твърдиш това, след като не сте в състояние да контролирате това нещо?
Отец Тревър вдигна нетрепваща ръка и посочи Артемис.
— Артемис и неговите братя носят оръжие, защото сам Бог каза на своите ученици, че ако нямат меч, трябва да продадат робите си, за да си купят. Ние ще използваме сила, когато е нужна, за да се защитим от злодеите.
Възрастният човек продължаваше да говори, а Торн преценяваше неговата решимост.
— За нашата вяра и мъдрост използването на сила винаги е изпитание. Сега ние виждаме нещата отчасти и ги разбираме частично. Когато вече не разбираме нищо, се доверяваме на смелостта си и се борим с онези, които искат да ни унищожат. Понякога трябва да разчитаме на хора с уменията и смелостта на Артемис. Това е част от тайната на Бог.
Отец Тревър сви юмруци.
— Но дори когато не разбираме, трябва до последно да се държим за вярата! Трябва да правим онова, което Господ ни е казал! А когато някои не оцелеят в битката, трябва да помним, че е глупаво да се отчайваме заради въпроси, които нямат отговор на този свят. Трябва да продължим с вяра и смелост и да чакаме, за да видим целта на Бог.
— Целта ли? — Торн скочи на крака. — Каква цел може да има в това някакъв древен откачалник да се разхожда насам-натам и да избива хора?
— Може би ти, господин Торн, си целта.
Торн не си направи труда да прикрие яда си.
— Какво общо има това с мен? Та аз почти не вярвам в Господ!
Очите на отец Тревър дори не трепнаха.
— Господин Торн, може би трябва да обмислиш нещо.
— Какво?
— В продължение на повече от пет хиляди години никой не е успял да унищожи този демон… Може би времето за неговото окончателно унищожение е дошло и ти си средството на Бог да постигне това. Може би… да, може би Всемогъщият го е предал… на теб… точно заради това.
Торн погледна към Артемис, към монсеньора, а после отново към Тревър.
— Разберете ме правилно. Ще го убия, но не по тези причини. Не съм се заел с това, защото този тип е зъл или защото вие имате нещо против него. Не ме интересува кой е той. Той заплаши семейството ми и няма да се успокоя, докато то е в опасност.
Отец Тревър видя убийствения поглед в очите на Торн, когато той каза:
— Щом Ианий се върне, молете се колкото искате… но не забравяйте едно нещо.
— Да?
— Той ще бъде унищожен.
— Ще го убиеш ли?
Торн бавно кимна.
— Да. Ще го убия. Ще убия и всички, които са с него. Така че молете се колкото искате, но не ми се пречкайте…
Старият свещеник наклони леко глава встрани и кимна.
— Светото писание казва истината.
— Истината? — изсумтя Торн. — За кое?
— Наистина има време за убиване.
13.
Беше сутрин и Торн все още имаше време да види как са Ребека и децата в къщата на свещеника. Не поиска разрешение. Просто съобщи на останалите за намерението си и реквизира един „Линкълн“. Артемис се качи при него. Торн не се изненада, а и нямаше нищо против. В тежък момент асасинът доказа, че е добър човек.
Пътуваха половин час. Сивите преплитащи се клони на дърветата се свеждаха от усилващия се вятър. Ако се появяха и облаци, със сигурност щеше да се развихри парализираща снежна буря. Щяха да направят добре, ако побързат да свършат работата си, преди пътищата да бъдат затворени.
Торн се замисли над това, че времето се бе развалило толкова драматично само часове след изчезването на скелета. Но още с появата на тази мисъл, той се опита да я забрави.