Торн не се бе замислял за това и изпита срам. По същество все още си беше ченге. Трябваше да се запита какво ще правят Ианий и неговата група до вечерта, когато щяха да се завърнат с пълни сили в мрака.
— Върви да провериш какво е положението. Звънни по мобилния, ако ти дотрябвам. Ще ти помогнем.
Кейхил тръгна, а децата изтичаха навън с четири чисто нови ръкавици за софтбол и бухалка. Торн погледна към черната, хищна фигура на Артемис, който стоеше на една могила до къщата и оглеждаше откритото поле и околните къщи. Черните му като на ястреб очи почти не се движеха, но Торн беше уверен, че не пропускаха нищо. Най-накрая Торн се захвана със софтбола и лицето му изразяваше единствено щастие и веселие.
Беше време да смени ролите.
Сага щеше да бъде татко и да забрави всичко друго. Той изведнъж осъзна, че старият свещеник е бил прав.
Има време за убиване. Но по-късно.
Професор Адлър седеше облегнат с едната ръка на дивана, а свещениците ръсеха със светена вода и четяха молитви из къщата. Отец Тревър спокойно отпиваше чай, седнал в единия ъгъл.
— Сега сме сами — каза тихо Адлър. — Какво ни спести за Ианий?
Отецът въздъхна.
— Уважаеми колега, не знам нищо със сигурност. Не искам да обърквам смелите мъже, изправени срещу това ужасно предизвикателство, с легенди на ранната църква.
— Разбирам — търпеливо се съгласи Адлър, — но може да има нещо важно, което просто си пропуснал. Затова мисля, че трябва да споделиш всичко, което можеш, без да нарушаваш обета за мълчание. Поне с мен. Аз не се плаша лесно. А и както знаеш, много смели хора са се изправяли срещу това зло. Зло, което няма да спре, няма да спори и няма да покаже милост. Така че, отче, имаме нужда от цялата информация, до която можем да се докопаме. Дори ако става дума за легенди. — Той зачака, после добави. — Не забравяй, че голяма част от легендите водят началото си от факти.
Отец Тревър взе решение и се наведе напред в креслото си. Погледът му се плъзна към прозореца. Слънцето грееше ярко и съвсем безразлично към техните затруднения.
— Най-сигурното сведение, което имаме за Ианий, е двубоят му с Мойсей. Ако вярваш, че Светото писание е вдъхновено от Бог, тогава седма и осма глава от „Изход“ ще ти разкрият много за нашия враг. Знаем, че той има достъп до голяма сила, тъй като очевидно може да превръща една материя в друга, като например дърво в змия. Може да манипулира материята чрез процес, който някои наричат телекинеза. Логично е и да приемем, че може да общува с нас телепатично.
— Да — потвърди Адлър, — това е логично.
Отец Тревър продължи:
— На практика ние сме уязвими, докато спим. Тогава съзнанието ни не е на пост и не се молим. И тъй като стана дума за телекинетични сили, Ианий сигурно може да запали огън, да левитира, да проектира образи в огледала и прозорци. Вероятно дори притежава способността да става невидим, да минава през стени, да телепортира себе си или другите. Сигурно владее и още удивителни умения, медитация или някаква друга форма на надмощие. Без съмнение притежава мъдростта и познанието да докара неподготвен човек до лудост, като го уплаши отвъд границите на рационалното мислене. Използва блъскане на врати, чупене на прозорци, гласове, поява на странни знаци, и то без видима причина, видения, изскачащи във всяко огледало или прозорец, сенки, които преследват човека насън и наяве… всичко, което може да разстрои и накрая да унищожи нечий разсъдък.
— Но не и разсъдъкът на този мъж — прекъсна го Адлър, — Торн. Той не се плаши лесно. Съзнанието му е силно.
— Да… Нито Торн, нито асасините. Нито пък нас двамата. Казвам това със смирена благодарност, защото познаваме източника на злото и сме умствено, и нещо по-важно — духовно, подготвени. — Свещеникът изсумтя и продължи:
— Предполагам, че ако някоя врата се затръшне пред господин Торн, той просто ще я разбие. Неговият подход към живота е твърде непосредствен.
— Защо Торн не се поддава на демона? — Адлър вдигна вежди смутен.
Отец Тревър махна презрително.
— Господин Торн не се плаши от смъртта, защото любовта към семейството му е много по-голяма от страха. Той се бие за любовта, а не за живота си. А заплахата от физическо нараняване не го интересува. Като нашия брат Артемис не го стряскат нито раните, нито страхът. Той познава страха и го очаква, но това не го смущава. Просто го приема и продължава напред. Много е опитен и здравият разум не го напуска дори в състояние на ярост. Не позволява гневът и страхът да му попречат да използва физическите си умения и бойни познания най-резултатно.