— Стегнат анализ — измърмори Адлър.
— Освен това Торн е човек с непоклатими принципи.
— Откъде знаеш това?
— Защото има силно развито чувство за чест и предполагам, че доста е страдал заради това. Но сега се бие заради най-важния принцип. Принципът, на който по инстинкт се подчиняват и най-слабите обитатели на животинския свят — да защитят своите малки. Да… Торн се бие, за да защити семейството си. Затова има възможно най-силната мотивация — любовта. Той не вярва в духове и магьосничество, но е достатъчно умен да внимава с това, което не познава. Той е най-добрият за ролята, която Всемогъщият му е избрал. Не отрича съществуването на свръхестествените сили, но и не е прекалено чувствителен към тях, което е по-лошият вариант. Последното, което ни трябва, е да започнем да се стряскаме и от сенките.
— Това е вярно — въздържано потвърди Адлър. — Класическа грешка на вярващите е да се страхуват от Сатаната и дори да посветят на това цялото си внимание. — Той поклати глава. — Едно нещо знаем със сигурност: този магьосник има достъп до истинска сила. И ние не знаем нейните граници.
Отец Тревър се съсредоточи, а Адлър продължи:
— Това, което демонът може да постигне чрез Ианий — блъскането на врати, шумовете, изображенията, странните знаци, виденията на дяволи, танцуващи сред пламъци, Торн ще го пренебрегне, ще го презре. Той ще накара Ианий да проиграе своята най-силна карта.
— А това ще бъде наше предимство — Обяви отец Тревър, сякаш бе стигнал до някакво заключение. — Ианий е бездействал дълги векове. Може би още не си спомня напълно всички умения. Знаем, че силите на демона, който му помага, са ограничени, тъй като той не успя да победи Мойсей. Не можа да превърне прахта в скакалци и да предизвика мор като този на Законодателя. Дали е било от изтощение? Сякаш е черпил вода от кладенец и е изразходвал полагаемата му се част. Но това няма значение. Каквото и да е обяснението, видяхме, че Бог е ограничил мощта на този демон.
— Може би силата на молитвите го е спряла — подхвърли Адлър.
Тревър леко поклати глава.
— Едва ли това е била единствената причина — измърмори той. — Безспорно Мойсей и Аарон са отправили горещи молитви към Всемогъщия, когато Ианий е преобразил тоягата си в змия. Не, тук имаме волята Божия. Всемогъщият позволи на демоничния дух да направи тези чудеса чрез Ианий. Може би защото по онова време още е било рано да го затвори. Но да не забравяме нещо много важно: Бог не позволи на демоничната сила да използва срещу Мойсей и Аарон най-голямата си мощ.
— Какво искаш да кажеш?
— Мойсей и Аарон са били извън физическия обсег на този демон. Бог е издигнал стена около тях и той не е могъл да достигне физическите им тела. Това е ключът.
— Какъв ключ?
— Ианий е силен — добави той, — но човек, който притежава силна вяра, е извън неговото влияние. Торн, шерифът, а може би дори Артемис, могат да бъдат повлияни от него, но той не може да победи човек с дълбока вяра.
Адлър го гледаше внимателно.
— Обясни ми какво означава това от прагматична гледна точка.
Тревър си пое дълбоко дъх.
— Демонът не може да ме убие чрез манипулация, така както не успя да превърне прахта в скакалци. Няма сили за това. Може обаче да обсеби нечие съзнание така, че човекът да вземе оръжие и да стреля по мен. Така вече наистина ще ме убие. Самият Ианий, след като също е придобил телесна форма, може да вземе оръжие и да пробва. Но ще стори това като същество от плът и кръв, затова и няма да получи сила от злия дух.
— Значи за това са асасините — отрони Адлър. — Да се оправят с физическите опасности.
— Да — кимна Тревър. — Те са Божият щит срещу телесната ръка на злото. Но асасините не могат да бъдат навсякъде и по всяко време.
— Те са смели мъже.
— Да… Занятието им е тъжно, но необходимо, защото не можем да позволим на нашите врагове с лекота да опустошат всичко, което ценим. Не е нито християнско, нито разумно да стоиш безпомощно настрана, докато жестоки и зли хора тъпчат слабите на земята — сираците и вдовиците. — Той убедено поклати глава. — Не, драги, не такъв е нашият дълг, независимо дали ползваме асасините или не.