— Добре. Връщай се тук. Скоро ще мръкне. Довечера трябва да приключиш с това.
— По моя си начин.
Кейхил отпусна тежките си ръце и се втренчи във фигурата с бяло расо, застанала на верандата. Не можа да преглътне въпроса, който се надигна у него:
— Защо Ианий прави това?
Отец Тревър въздъхна дълбоко.
— Прави го, защото тайно се бои от отвъдното. Той също се страхува от смъртта… Всички се страхуват. Но той има невероятен контрол над света и над всичко, което хората вярват и правят. Затова е убеден, че е постигнал някаква метафизическа сигурност и дори когато умре, това няма да е завинаги. Но подозира, че се заблуждава и тайно се ужасява от това. И за да се убеди, че е прав и че наистина ще живее вечно и ще служи предано на духа, който му помага, унищожава тези, които не са съгласни с него.
В далечината се чу стрелба, но Кейхил не отдели очи от свещеника, който продължи спокойно:
— Ианий не разбира, че е просто един инструмент. Демоничният дух, който му дава сила, знае много добре, че времето му е ограничено и че Ианий ще умре за този свят, щом го убият втори път. Разбираш ли, шерифе, най-големият номер на Сатаната и неговите любимци е, че никога не разкриват напълно своите мотиви. И своето присъствие. Сатаната никога няма да се разкрие като такъв. Ще се яви като ангел на светлината, а не като чудовище. И невинните участници в плановете му ще си мислят, че правят нещо добро. Всичко ще им изглежда напълно оправдано.
Настъпи мълчание и след малко Кейхил се обърна сковано.
— Това надхвърля моите представи — оплака се той и се загледа в далечните спирали черен пушек. После погледна часовника си. — След четири часа ще се стъмни. И тогава какво?
— Всички, които днес бяха обзети от лудост, ще почиват през нощта. Тогава Ианий и неговите слуги ще се съберат в тази къща, за да убият Торн и нас, останалите.
— Защото знаем кой е Ианий в действителност?
— Да.
— Толкова ли е важно това за него?
— Ако хората имат дори най-малкото подозрение, че се сблъскват с демонична сила, Сатаната незабавно изгубва половината си способност да им влияе. Виж себе си. Заподозря, че онези мисли не са твои и успя да ги игнорираш. Твоята воля вече не е подчинена на силата на Сатаната. Можеш да освободиш съзнанието си от него, ако си твърдо решен да се съпротивляваш. — Той направи гримаса. — Сатаната не е толкова могъщо създание, колкото му се иска. Ограничен е в деянията си. И изобщо не може да ни принуди да действаме против волята си. Може само да ни подбужда.
Кейхил гледаше ядосано далечния пушек.
— Много го бива в това.
Торн погледна надолу по главната улица.
Андоувър приличаше на призрачен град с горящите коли и дима от къщите по околните хълмове. Той чуваше отделни крясъци и от време на време по някой изстрел, но от сутринта бяха затворили шестдесет и двама души. Не бяха останали достатъчно размирници, за да създадат големи проблеми. Остави ги да стрелят по прозорците и да горят собствените си автомобили. Имаше по-големи грижи в момента.
Артемис не изглеждаше уморен. Нещо повече, изглеждаше по-твърд от сутринта. Черното му палто бе посивяло от пушека, пепелта и мръсотията при задържането на размирниците, но през повечето време той беше спокоен. Бръсна няколко листа от ръкава си, когато Торн закачи радиостанцията на колана си.
— Кейхил иска да се върнем в къщата — съобщи му той.
Артемис погледна първо към слънцето, а после към часовника си.
— Има четири часа до залез.
— Тогава ли ще дойдат?
— Да. Ще дойдат за теб и за мен.
Една мисъл се въртеше цял ден в главата на Торн и той реши, че моментът да я сподели е дошъл:
— Първо ще минем край дома на свещеника. Не вярвам, че това нещо ще остави на мира Ребека и децата.
Когато Торн тръгна към колата, Артемис прегради пътя му.
— Не мисля, че е разумно — каза той тихо.
Всеки нормален мъж на негово място би се ядосал и Торн също усети такъв импулс. Но той не беше обикновен човек, а войник ветеран, свикнал да не се поддава на емоции.
Освен това в този ден, изпълнен със светкавични решения на живот и смърт, Артемис за първи път прояви несъгласие с него и Торн се замисли. Реши, че трябва да внимава много с всяка своя мисъл, защото не можеше да бъде сигурен коя е лично негова и коя е внушена от Ианий.