Нещо в думите му накара Торн да свали ръка от хълбока си. Добре знаеше, че иска оръжие. Но осъзнаваше и… нещо друго. Изненада се, когато чу въпроса да ечи в коридорите на собственото му съзнание:
— За какво да умра?
Фигурата се засмя.
Торн разбра, че то се подиграва с всичко скъпо на сърцето му — с вярата, любовта и приятелите.
Ръцете му стиснаха подлакътниците и то се наведе леко напред. Торн почти успя да види призрачната насмешлива маска в бледата светлина.
— Ти нямаш вяра — прошепна то. — На Него не му пука за теб. А молитвите им нищо не струват. Не съм ли тук? Да… тяхната вяра не струва. Бледи надежди… нежни цветни сънища, облечени в сенките на страха… Още ли не си разбрал? — продължи кънтящият глас. — Идвам при теб, да се присъединиш към мен. Не искам да ти навредя. — То вдигна ръка. — Другите са роби… Светът ще бъде по-добро място без тях. Аз ще спася теб и семейството ти. А после ще имаш всичко, което пожелаеш… власт, семейство, здраве, богатство. Мога да ти осигуря всичко това. Единственото, което трябва да направиш, е да… се предадеш лично на мен.
Торн не можа да измисли какво да каже. Почувства силен страх, когато люлеещият се стол на нещото сякаш започна да левитира и се плъзна напред към него. После бързо се стрелна, за миг, но фигурата не помръдна. Столът се озова по средата на коридора на не повече от три метра от Торн.
Останал без дъх, Торн не помръдваше и не знаеше какво да каже. Знаеше само, че то очаква от него да се страхува. И сякаш от нищото чу думите на отец Тревър: „То ще използва страха ти… твоя страх и объркване… това са техните оръжия“.
То повдигна костеливата си ръка.
— Ще умреш ли за тях?
Очите на Торн се присвиха.
Ианий се изправи, масивен и заплашителен. Торн чу тихото ръмжене на нещо мъртво, което се надига бавно от гроба, мокро от разложението. Нещото бавно пристъпи напред.
— Ще умреш ли за Него?
Това беше достатъчно. Смръщвайки чело, Торн направи крачка напред, изненадан от собствените си думи:
— Ела тук! — и се протегна, за да го хване.
То се изплъзна и Торн залитна.
Не!
Претърколи се, протегна се рязко, за да го хване, и изведнъж почувства ръце върху себе си. Отвори очи и се загледа в бледото лице на Кейхил. Отляво се появи Артемис и коленичи до него. Асасинът изглеждаше загрижен. Той заговори пръв:
— Майкъл? Чуваш ли ме?
Кейхил изглеждаше на ръба на паниката. Торн забеляза и отец Тревър в бяло, застанал зад Артемис. Устните на свещеника се движеха в безмълвна молитва. Но щом почувства подозрителния поглед на Торн, възрастният мъж отвори очи и леко му кимна.
— Бог отговаря на молитвите — каза той безгрижно. — Той няма да те дразни повече. Ти не се уплаши от него и той избяга. Силата му няма голямо въздействие, когато не се боиш от него. Той те изпита и ти победи.
Торн се надигна, изненадан, че е толкова изморен от сблъсък, разиграл се само в главата му.
— Изглеждаше толкова… истинско.
— Да — съгласи се отец Тревър, — винаги е така.
Торн не можеше да забрави станалото. Чу гласа си някъде отдалеч:
— Страхът може да бъде… нещо много силно.
Отец Торн се засмя тихо и се обърна.
— Същото важи и за молитвата.
Той стоеше на едно възвишение на по-малко от километър от гроба и стискаше юмруци, докато ги гледаше какво правят. Завъртя главата си в кръг и се отпусна. Вече се чувстваше отпочинал, готов за това, което щеше да донесе нощта. Подготовката им беше доста добра, но това не го притесняваше.
15.
Сърцето на Торн се стопли, когато влезе в стаята на Антъни и видя децата и Ребека да си играят на пикник на пода.
Трима асасини, разположени покрай стените, пазеха с извадено оръжие. От един поглед към децата Торн установи, че те не се смущават от оръжията. Дори му се сториха окуражени.
Торн облегна пушката на стената и тръгна към тях. Не смяташе, че децата ще се разстроят от нея, и без това наоколо виждаха доста оръжия.
Торн клекна и Малъри му предложи картофен чипс от голямо плато със сосове, хамбургери и салата от моркови. Дребен жест, който го окуражи. Ребека беше специалист по вечерите, приготвени в последния момент, и закуските в извънредни случаи. Той беше уверен, че с нея децата ще бъдат спокойни. И ако тримата асасини бяха наполовина толкова добри, колкото Артемис, семейството му щеше да е добре защитено.