— Ей, Панделуме! Тук ли си наблизо?
— Какво те мъчи, Тюрджане?
— Веднъж ми каза, че когато си създавал Т’сейс, си допуснал грешка, довела до мозъчния й недъг. Намислил съм да създам същество досущ като нея — с подобна красота, ала със съхранен разсъдък и доброта.
— Както желаеш — отвърна с безразличие Панделуме и му предостави всички необходими чертежи на модела.
Това бе съвсем достатъчно за Тюрджан и той скоро привърши с изграждането на тялото, но остана дни наред на пост край ваната, без да откъсва очи от оформящото се вътре създание с необичайна красота и привлекателност.
Когато времето настъпи, девойката излезе от ваната с очи, в които се четеше безпределна радост от живота, а Тюрджан отстъпи назад и замря пред сияещата й осанка.
Тя се изправи пред него — гола и мокра. Беше двойник на Т’сейс, но докато лицето на другата бе разкривено от омраза и злост, в това се четеше неизмерно спокойствие и доброта, а в очите, в които при другата святкаше ярост, сега лъщяха звездите на въображението.
Дълго време се любува Тюрджан на перфектното си изделие.
— Името ти ще е Т’сейн — произнесе накрая той. — И отсега мога да се закълна, че ще значиш много в живота ми.
Той изостави всичко друго и се посвети изцяло на обучението й, а девойката напредваше с изненадваща бързина.
— Идва време да се върнем на Земята — съобщи й веднъж. — В моя дом край голямата река, в една зелена страна на име Аколайс.
— А небето на тази Земя изпъстрено ли е с цветове като тукашното? — попита го девойката.
— Не. Небето там е тъмносиньо и през него пълзи едно много старо червено слънце. Когато се спусне нощта, то се покрива от звезди, подредени в съзвездия, които аз ще те науча да разпознаваш. Красива страна е Ембелион, но Земята е по-голяма и хоризонтите й се простират надалече, обгърнати в тайнственост. Ще се върнем там веднага, щом Панделуме ни разреши.
Т’сейн обичаше да плува в реката и понякога Тюрджан се спускаше на брега да й се любува, а и да я пръска закачливо. Но беше я предупредил за Т’сейс и тя му обеща да бъде внимателна.
Ала един ден, когато Тюрджан бе изцяло погълнат от подготовката за предстоящото заминаване, девойката се отдалечи в гората, запленена от необичайно красивите сияния в небето и хвърлящите причудливи сенки дървета. Цветята в краката й бяха като менящ окраската си килим и всичко наоколо бе така приказно, че тя разглеждаше света със същата почуда, с каквато го бе видяла през първите мигове, след като се надигна от ваната. Така неусетно прехвърли близките няколко хълма, премина една притихнала горичка и се озова в тъмен и сенчест шубрак. Наведе се да отпие глътка вода от малко поточе и когато прескочи на отвъдния му бряг, съгледа ниска схлупена горска къщичка.
Вратата й бе отворена и Т’сейн надникна вътре, заинтригувана кой би могъл да живее тук. Но къщата бе пуста и единствената й мебелировка бе покритият с трева под, грубо скованата маса и рафтчето с дървени съдове и изрязани от кост прибори за хранене.
Тъкмо Т’сейн понечи да си върви, когато отвън се разнесе зловещ тропот на копита, отекващ като ударите на съдбата. Черен запенен жребец закова пред прага и Т’сейн се отдръпна уплашено, едва сега припомнила си всички предупреждения на Тюрджан. А Т’сейс вече бе скочила от коня и я доближаваше с извадена сабя в ръка. Тъкмо замахна да я посече, когато очите им се срещнаха и Т’сейс замръзна в почуда.
А гледката бе наистина впечатляваща — две съвсем еднакви красавици, облечени в еднакви бели бричове за езда, със същите проницателни очи и разпилени коси, с еднакви до последната извивка стройни тела… Но едната изписала върху лицето си омраза към всичко живо и неживо във вселената, а другата сияеща като извор на щастие и жизненост.
— Коя си ти, вещице? — проговори пресипнало Т’сейс. — Приличаш на мен, но отвътре си различна. Или най-сетне ме е споходило така жадуваното избавление от лудостта?
Т’сейн поклати бавно глава:
— Името ми е Т’сейн. А ти си моята сестра близначка Т’сейс. Затуй трябва да те обичам, а и ти мен.
— Обич? Аз не обичам никого! Ей сега ще ти прережа гърлото, от което светът само може да спечели — и тя наново вдигна острието.
— Недей! — извика отчаяно Т’сейн. — Защо искаш да ме погубиш? Нищо не съм ти сторила!
— Стига ми това, че те има, а на всичко отгоре си дошла тук, за да ми се подиграваш задето съм така отвратително грозна!