Умберто Еко
Махалото на Фуко
Само за вас, синове на науката и на познанието, написахме този труд. Вгледайте се в книгата, съсредоточете се върху посланието, което пръснахме на различни места; това, което прикрихме на едно място, сме изразили на друго с цел да достигне само до вашата мъдрост.
Суеверието носи нещастие.
I. КЕТЕР1
1
И тогава видях Махалото.
Медната сфера беше окачена на дълго стоманено въже, закрепено в центъра на църковната апсида, и описваше равномерни колебания с неотклонно величие.
Аз знаех, но всеки би трябвало да го съзре, очарован от спокойното дихание на Махалото, че периодът му е управляван от отношението между квадратния корен на дължината на въжето и онова число Пи, което макар и нелогично за обикновения човек, по божествена логика задължително свързва обиколката и диаметъра на всички възможни окръжности, така че времето, за което сферата изминава разстоянието от единия до другия полюс, е резултат от тайното съзаклятничество между най-безвременните сред мерките: единичността на точката на окачване, двойствеността на едно абстрактно измерение, тройната природа на числото Пи, загадъчния четириъгълник на корена и съвършенството на кръга.
Знаех също, че в основата, по отвеса, спуснат от точката на окачване, е поставено магнитно устройство, което действува върху един цилиндър, скрит в сферата, и осигурява постоянното движение; този механизъм компенсира съпротивлението на материята, като не само не противоречи на закона на Махалото, а напротив, позволява му да се прояви, защото се знае, че една материална точка, притежаваща тегло, окачена в празно пространство на неразтегливо въже, ако няма триене в точката на окачване и не се влияе от съпротивлението на въздуха, ще се люлее равномерно до безкрай.
Осветено от последните слънчеви лъчи, които проникваха през витражите, металното кълбо хвърляше бледи променливи отблясъци. Ако докосваше с шипа си, както в миналото, слой мокър пясък, с какъвто тогава е бил застлан каменният под на апсидата, при всяко люлеене щеше да оставя лека следа и браздата, всеки миг променяйки едва забележимо посоката си, щеше да се разширява все повече във форма на процеп, на клин, внушавайки представата за лъчиста симетрия и напомняйки скелета на мандалата3, невидимата структура на пентакула4 или на мистичната роза. Не, по-скоро един разказ, записан върху безкрая на пустинята чрез следите, оставени от неизброими скитащи кервани. Или историята на бавни хилядолетни миграции, защото може би така са се придвижвали атлантидите от континента, наречен Му5, в своето упорито, алчно странствуване от Тасмания към Гренландия, от Козирога към Рака, от острова на принц Едуард към архипелага Свалбард? Шипът повтаряше, преразказваше в сгъстено време това, което те бяха извършили между два ледникови периода и навярно още вършеха вече като пратеници на Властелините; може би, пътувайки между островите Самоа и Новата Земя, шипът се докосваше в своята точка на равновесие до Агарта, Средището на Света? Интуитивно усещах, че една обща плоскост свързва полуостров Авалон в крайния север и Антарктическата пустиня, в която е скрита загадката на Ейърс Рок.
В този момент, точно в четири часа следобед на 23 юни, Махалото уби постепенно скоростта си в единия край на плоскостта, после се спусна лениво към центъра и на половината от траекторията си отново започна да набира скорост, разцепвайки послушно невидимия квадрат на силите, който бележеше неговата съдба.
Ако бях останал там, безразличен към бягащите часове, за да наблюдавам как тази птича глава, този връх на копие, този обърнат шлем очертава в празното пространство собствените си диагонали, докосвайки двете противоположни точки на своята незрима дъга, щях да стана жертва на фантастна илюзия, защото Махалото щеше да ми внуши, че плоскостта на колебанията му описва пълен кръг, като се връща в отправната си точка за тридесет и два часа, рисувайки силно сплесната елипса, която се премества около своя център с постоянна ъглова скорост, пропорционална на синуса на географската си ширина. Как би се въртяла тя, ако точката на окачване се намираше на купола на Соломоновия храм6? А може би Рицарите бяха опитали и там? И изчислението, крайното значение не се е променило? Може би църквата на абатство „Сен Мартен-де-Шан“ беше истинският Храм? Така или иначе, експериментът би бил съвършен само на Полюса, единственото място, където точката на окачване би лежала по продължението на оста на земното въртене и където Махалото би извършвало привидния си цикъл за двадесет и четири часа.
1
Кетер, първата от десетте сефири (Кетер — Корона или Венец, Хохма — Мъдрост, Бина — Градеж или Разум, Хесед — Добродетел или Милосърдие, Гевура — Храброст или Сила, Тиферет — Красота или Разкош, Нецах — Победа или Тържество, Од — Слава или Тайнство, Йесод — Основа, и Малхут — Царство). Сефири (чистите числа), основни инструменти на кабалистиката, са десетте аспекта на Единичното, които, наред с двадесет и двете свещени букви от еврейската азбука, образуват тридесет и двете пътеки на тайнството, по които Бог е сътворил света, според свещеното еврейско писание „Сефер Йецира“, „Книга на Творението“.
2
Мото: И ето че при появата на светлината една права линия се залюля в пространството. Не беше източена, не се удължаваше, макар че полека-лека можеше да се удължи. Искам да кажа, че в началото на разсейването, в основата си, се сплескваше, разливаше, заприличваше на главина на колело. (Анонимен текст на иврит, вероятно свързан със значението на думата „зоар“ — сияние; Мойсей де Леон (1250–1305) — испански евреин, написал обширен коментар върху Петокнижието, „Зоар“, изпълнен с кабалистични теории, тайнствени сказания, загадъчни изречения, който се превърнал в една от основните книги на кабалистите.
3
Мандала — санскритски термин за символичното изобразяване на вярата чрез геометрични фигури — кръг и квадрат; религиозно-естетическа форма, характерна за будизма и по-специално за тантризма.
4
Пентакул (pentaculum — лат.) — петолъчна звезда, древен символ на микрокосмоса; според Парацелз, най-могъщият всеобхватен знак; според питагорейците — символ не само на познанието, но и на пълното осъществяване; според франкмасоните — символ на духа („пламтящата звезда“).
5
… континента, наречен Му… — митичен континент, който според легендата се намирал близо до Австралия и потънал при катаклизъм.
6
Соломоновият храм — според легендата цар Соломон построил два храма: Небесен и Земен. В Земния храм, издигнат в Йерусалим, през 1119 г. се заселили първите Нищи рицари на Христос и основали Ордена на Тамплиерите (от фр. — temple, храм), наричани още „храмовници“.