— А какво работи?
— Всичко. Нали знаете, в едно издателство винаги има някой, без който не може, защото е единственият човек в състояние да намира нещата в хаоса, който сам създава. Но поне когато се губят ръкописи, виновникът е налице.
— Значи губи ръкописи?
— Не повече от другите. В едно издателство всички губят ръкописи. Мисля, че това е основната му дейност. Но все пак е необходима изкупителна жертва, нали? Упреквам я само в това, че не губи ръкописите, които бих искал. Неприятни моменти, които старецът Бейкън нарича „напредък на науката“.
— Но къде се губят?
Разпери ръце.
— Извинявайте, но не си ли давате сметка колко е глупав въпросът ви? Ако се знаеше къде, нямаше да са изгубени.
— Логично, признах. — Но чуйте, когато виждам книги на „Гарамонд“, струват ми се много добре изработени, а и каталогът ви е доста богат. Тук ли правите всичко? И колко души сте?
— Отсреща е голямата стая на техническите, тук, до мен е колегата Диоталеви. Но той се занимава с наръчниците, с книгите, които остават дълго, дълго се правят и дълго се продават. С университетските издания се занимавам аз. Не се заблуждавайте, не е кой знае каква работа. Е, да, към някои се пристрастявам, ръкописите трябва да се четат, но, общо взето, всички са сигурни и в икономическо, и в научно отношение. Публикации на Едикойси институт или сборници от симпозиуми, подготвени и финансирани от някоя университетска организация. Ако авторът е дебютант, ръководителят му пише предговора и отговорността е негова. Авторът чете най-малко две коректури, проверява цитатите и бележките и не получава авторски права. След това книгата се приема, за няколко години се продава в тираж хиляда-две хиляди и разноските се покриват… Няма изненади, всяка книга е печалба.
— Тогава вие какво правите?
— Много неща. Преди всичко трябва да се избира. И после, някои книги издаваме на наши разноски, почти винаги преводи на големи автори, за престиж. И накрая, ръкописите, които пристигат така, донесени от самодейци. Рядко заслужават внимание, но трябва да се преглеждат, отде да знаеш…
— А забавлявате ли се?
— Дали се забавлявам? Това е единственото, което умея да правя добре.
Прекъсна ни някакъв мъж на около четиридесет години, облечен със сако, най-малко три номера по-голямо. Косите му бяха светлоруси, редки и му падаха над гъстите, също руси вежди. Говореше с ласкав тон, сякаш поучаваше дете.
— Взе ми здравето този „Наръчник на данъкоплатеца“. Би трябвало да го напиша отново, но не ми се ще. Преча ли ви?
— Това е Диоталеви, каза Белбо и ни представи един на друг.
— А, дошъл е да види Тамплиерите? Горкичкият. Чакай, измислих още едно: „Циганска урбанистика“.
— Чудесно, възкликна очарован Белбо. — А аз се сетих за „Ацтекско коневъдство“.
— Отлично. Но по-добре да го включим към Марефорологията или в Абсурдистиката.
— Сега ще видим, каза Белбо, порови в чекмеджето и измъкна няколко листа.
— Марефорологията… — Погледна ме, забелязвайки недоумението ми.
— Досещате се, че Марефорологията е наука за правене на дупки в морето. Но тя, обърна се към Диоталеви, не е отдел, а предмет. Като Солонумерофугистиката или Контрадигитооралистиката, всички от отдела Тетраокулоскопистика.
— Какво е това тетраоколо?… — направих опит да се намеся аз.
— Не „около“, а „окуло“, тоест изкуството да си отваряш очите на четири. Този отдел включва обучението по ненужни техники. Например Солонумерофугистиката се занимава с избягването за една бройка. Още се колебаем дали да оставим в този отдел Контрадигитооралистиката, защото не е съвсем ненужно да знаеш как да не оставаш с пръст в устата, как мислите?
— Съгласен съм. И все пак, кажете ми какво говорите изобщо? — помолих.
— Диоталеви и аз искаме да предложим реформа в науката. Един факултет по Сравнително тъпознание, в който ще се изучават ненужни или невъзможни предмети. Факултетът ще има за цел да подготвя учени, които да са в състояние да увеличават безкрайния брой безсмислени клонове на знанието.
— А колко отдела ще имате?
— Засега само четири, но те могат да обхванат цялото човешко знание. Отделът Тетраокулоскопистика има подготвителни функции, целта му е да развива у бъдещия учен способността да се справя с университетските си противници. Важен отдел е Абсурдистиката. Тук се включват споменатите Циганска урбанистика и Ацтекско коневъдство… Основата на тази дисциплина е разбирането на дълбоките причини за тяхното безсмислие, а в отдела Контрапунктистика, и на тяхната несъстоятелност. Ето ви няколко примера: Морфематика на морзовата азбука, История на антарктическото земеделие, История на живописта на Великденските острови, Съвременна шумерска литература, Асировавилонска филателия, Технология на колелото в предколумбова Америка, Образност и колорит на Брайловата азбука, Фонетика на немия филм…