— Е, хайде, казвайте, подхвана Диоталеви — какви са тези Тамплиери…
— Не, моля ви, недейте сега… Това са неща, които могат да се прочетат навсякъде.
— Ние сме за устната традиция, отсече Белбо.
— Тя е по-мистична, допълни Диоталеви. — Бог е сътворил света, говорейки, а не е пратил телеграма.
— Да бъде светлина. Точка. Следва писмо — каза Белбо.
— До солуняните, предполагам, продължих аз.
— Говорим сега за Тамплиерите, подкани ме Белбо.
— И така… — започнах.
— Никога не се започва с „и така“, прекъсна ме Диоталеви.
Изправих се. Чаках да ме помолят. Не го направиха. Седнах отново и продължих:
— Е, повтарям, историята я знаят всички. Първият кръстоносен поход, нали така? Жофроа се прекланя на Божи гроб и изпълнява обета. Балдуин става първи цар на Йерусалим. Християнско царство на Светата земя. Но едно е да държиш Йерусалим, друго, останалата част от Палестина. Сарацините са разбити, но не и унищожени. Не им е бил лесен животът там, нито на новите заселници, нито на поклонниците. И ето че през 1118 година, при царуването на Балдуин II, пристигат деветима, начело с някой си Юг де Паинс, и образуват нов орден — Нищите рицари на Христос: монаси, но с мечове и брони. Трите класически обета — бедност, непорочност и послушание, плюс обет да закрилят поклонниците. Кралят, епископът, всички в Йерусалим дават парични помощи, осигуряват им жилище, настаняват ги в двора на древния Соломонов храм. Така стават Рицари на Храма, Тамплиери.
— Какви са били?
— Вероятно Юг и първите деветима са били идеалисти, запленени от мистиката на кръстоносния поход. Но по-късно се явяват млади синове на благородници, жадни за приключения. Новото кралство в Йерусалим било нещо като Калифорния, където лесно се забогатявало. У дома си не са имали кой знае какви перспективи, а някои, предполагам, са били направили една или друга беля. Цялата история малко ми прилича на Чуждестранния легион. Как постъпва човек, когато е загазил? Става Тамплиер, вижда свят, забавлява се, бие се, хранят го, обличат го и накрая дори си спасява душата. Разбира се, трябва да е достатъчно отчаян, защото е ставало дума и да се върви из пустинята, и да се спи в палатка, и да се прекарват дълги дни без жива душа наоколо освен другите Тамплиери и няколко черни мутри, и да се язди под силното слънце, и да се гине от жажда, и да се изкормват други нещастници…
— Спрях за миг. — Може би го представям като уестърн? Но вероятно е имало и трета фаза: орденът става могъщ, хората започват да се включват в него дори когато се радват на добро положение у дома си. Да си Тамплиер, вече не означава непременно да служиш в Палестина, можеш да си бъдеш Тамплиер и вкъщи. Сложна история. Понякога изглеждат груби войници, друг път сякаш проявяват известна чувствителност. Например не може да се каже, че са били расисти: биели се срещу мюсюлманите, затова се намирали там, но в рицарски дух и с взаимно уважение. Когато пратеникът на емира от Дамаск посетил Йерусалим, Тамплиерите му отстъпили една малка джамия, вече превърната в християнска църква, за да може да извършва своите обреди. Един ден там влязъл някакъв франк, който се възмутил, виждайки мюсюлманина в светия храм, и го нагрубил. Тамплиерите изгонили лишения от веротърпимост и се извинили на мюсюлманина. Това бойно братство с врага по-късно ги погубило, защото на процеса били обвинени между другото, че имали връзки с мистични мюсюлмански секти. И може би е било вярно, също като авантюристите от миналия век, луди по Африка, и те не са имали истинско религиозно образование, не са били толкова изтънчени, че да откриват теологическите разлики, представете си ги — хора от типа на Лорънс Арабски87, които започват да се обличат като шейхове… Но така или иначе, трудно е да се преценяват действията им, защото християнските историографи, като Гийом от Тир например, не изпускат случай да ги оклеветят.
— Защо?
— Защото стават прекалено могъщи за прекалено кратко време. Всичко тръгва от свети Бернар88. Ясен ви е свети Бернар, нали? Голям организатор, реформира бенедиктинския орден, премахва украсите от църквите, когато някой колега му пъпли по нервите, като Абелар89 например, го напада по маккартистки — ако е могъл, щял е да го прати на кладата, но понеже не успял, накарал да изгорят книгите му. След това говори от амвона за кръстоносен поход: да се въоръжим и тръгвайте…
— Не ви е много симпатичен… — забеляза Белбо.
87
Лорънс Арабски — Томас Едуард Лорънс (1888–1935), легендарен английски разузнавач в арабските страни.
88
Свети Бернар (1090–1153) — френски църковен деец с огромно влияние не само във Франция, но и в Испания, Италия, Швеция и Дания; основал манастир в Клерво, оттук известен и като Бернар Клервоски.
89
Пиер Абелар (1079–1142) — френски философ и теолог, известен с любовта си към своята ученичка Елоиза, заради която бил отлъчен от Църквата.