— Бихте ли ми обяснили какво е точно значението на целувката по задника в посвещаването, кротко се обади Диоталеви.
— Някои съвременни езотерици смятат, че Тамплиерите са възприели индийски доктрини. Целувката по задника според тях служела за събуждане на змията Кундалини, космическа сила, която се крие в основата на гръбначния стълб, в половите жлези и след като се събудела, се вливала във фалусната жлеза…
— Жлезата на Декарт?104
— Мисля, че да, и тя отваря едно трето око, окото, което вижда директно във времето и пространството. Затова и още се търси тайната на Тамплиерите.
— Филип Хубави е трябвало да изгори съвременните езотерици, а не онези нещастници.
— Да, но съвременните езотерици нямат и пукната пара.
— Я виж ти, какво може да чуе човек! — възкликна Белбо. — Сега разбирам защо тези Тамплиери са завъртели главите на моите луди.
— Мисля, че доста прилича на вашата история от онази вечер. Всичко това е един изкривен силогизъм. Дръж се като глупак и ще станеш неразгадаем за векове. Абракадабра, Мане Текел Фарес, Папе Сатан Папе, Сатан Алепе, девственото живо и красиво днес. Всеки път, когато някой поет, някой пророк, някой водач, някой магьосник изрекат безсмислени звукосъчетания, човечеството пилее векове, за да разчете тяхното послание. Тамплиерите остават неразгадаеми, защото са били умопобъркани. Затова и толкова много хора ги боготворят.
— Позитивистично обяснение, изкоментира Диоталеви.
— Да, отговорих, — може би съм позитивист. С една сполучлива хирургическа операция на фалусната жлеза Тамплиерите са могли да станат Гостоприемници, с други думи, нормални хора. Войната нарушава умствените връзки, навярно е от тътена на топовните изстрели или от гръцкия огън… Вижте генералите!
Вече беше един часът. Диоталеви, опиянен от тоника, се олюляваше. Сбогувахме се. Аз се бях забавлявал. Те също. Не знаехме още, че започваме една игра с гръцки огън, който пари и изгаря.
15
Ерар дьо Сивре ми каза: „Сир, ако вие ме уверите, че нито аз, нито моят наследник ще загубим честта си, ще ида да прося помощ за вас от граф Д’Анжу, когото виждам насред полето.“ А аз му отговорих: „Сир Ерар, струва ми се, че ще бъде голяма чест за вас, ако идете да искате милост за нашия живот, тъй като вашият е твърде застрашен.“
След деня, посветен на Тамплиерите, ние с Белбо имахме само случайни разговори в бара, където се отбивах все по-рядко, защото се бях отдал изцяло на дипломната си работа.
Един ден организираха шествие срещу заговора на черните105, което трябваше да започне от университета и на което бяха поканени, както ставаше тогава, всички интелектуалци-антифашисти. Огромно струпване на полиция, но явно намерението беше тя да не се намесва. Типично за онези времена: неразрешена акция, но ако не се случеше нищо сериозно, силите на реда щяха да останат безучастни и само да контролират (тогава териториалните компромиси бяха многобройни) да не би левицата да наруши някои неписани граници, прокарани в центъра на Милано.
Тръгнали от университета, контестаторите напредваха към Ларго Аугусто, а отвъд него и по целия район около площад Сан Бабила бяха заели позиции фашистите. Ако някой нарушеше границата, ставаха инциденти, но иначе не се случваше нищо, както между лъва и укротителя. Свикнали сме да смятаме, че укротителят всеки миг може да бъде нападнат от разярения лъв, и го укротява, вдигайки високо камшика или стреляйки с пистолет. Грешка: когато влиза в клетката, лъвът е вече сит и упоен и не желае да напада никого. Както всички животни, той разполага с едно сигурно пространство, извън което може да се случва всичко, и си стои най-спокойно. Когато укротителят стъпи на територията на лъва, лъвът изръмжава, след това укротителят вдига камшика, но същевременно прави крачка назад (уж за да се засили за скок напред) и лъвът се успокоява. Симулираната революция трябва да има собствени правила.
И аз бях тръгнал с шествието, но не се присъединих към нито една група. Застанах открая, на площад Санто Стефано, където се бяха събрали журналисти, редактори от издателства, художници, дошли да изразят солидарността си. Целият бар „Пилад“.
Озовах се до Белбо. Беше с някаква жена, с която често го бях виждал в бара, и смятах, че е приятелката му (по-късно тя изчезна и сега зная дори защо: беше прочела историята за доктор Вагнер във Файла).
104
Жлезата на Декарт — според Декарт тялото и душата, които са разнородни, си взаимодействуват чрез един особен орган — „епифиза“.
105
Заговорът на черните — в края на шестдесетте години левите групи в Италия организирали шествия срещу фашистките заговорници, които се готвели да осъществят държавен преврат.