— Не се оправдавайте, прекъсна го Белбо. — Направили сте го вече. Сега разказвайте нататък.
— Да, господа, сега ще ви покажа този текст. Донесъл съм фотокопие. Но не от недоверие към вас. Просто не бива оригиналът да се похабява.
— Но това, което сте намерили при Инголф, също не е оригинал, обадих се аз.
— Било е копие на един предполагаем оригинал.
— Господин Казобон, когато оригинал не съществува, и първото копие е оригинал.
— Но е възможно Инголф да го е преписал неточно.
— Вие не знаете дали е така. А аз зная, че Инголф казва истината, защото не виждам каква друга може да бъде истината. Следователно копието на Инголф е оригиналът. Съгласни ли сме по този въпрос, или ще си играем на интелектуалци?
— Ненавиждам ги, каза Белбо. — Хайде, покажете вашето оригинално копие.
19
След Божьо Орденът нито за миг не е престанал да съществува, а след Омон ние познаваме цяла непрекъсната поредица от Велики Магистри на Ордена чак до наши дни и ако имената на седалището на Великия Магистър и на истинските Върховни Управници, които ръководят Ордена и насочват днес неговите възвишени дела, са известни само на тесния кръг от посветени и ако това седалище се държи в непроницаема тайна, то е защото часът на Ордена още не е ударил и времената не са настъпили…
Това беше първият най-далечен контакт с Плана. В този ден можех да бъда другаде. Ако не се намирах в стаята на Белбо, сега щях да бъда, да речем, в Самарканд и да продавам сусам или да издавам книги на Брайловата азбука, или пък да съм директор на Първата национална банка на Огнена земя, знае ли човек? Обусловената случайност винаги е закономерна, защото предпоставките са я подготвили. Онзи ден бях там и затова сега съм тук, където съм.
С театрален жест полковникът ни показа листа. Пазя го и сега при мен, в пластмасова папка, още по-пожълтял и нечетлив, отколкото тогава, термична хартия, каквато се използуваше навремето. В действителност това са два текста, първият изпълва плътно горната половина на листа, а вторият е рехав, с недовършени редове…
Първият представлява нещо като дяволска молитва, пародия на семитски език:
Kuabris Defrabax Rexulon Ukkazaal Ukzaab Urpaefel Taculbain Habrak Hacoruin Maquafel Tebrain Hmcatuin Rokasor Himesor Argaabil Kaquaan Docrabax Reisaz Reisabrax Decaiquan Oiquaquiel Zaitabor Qaxaop Dugraq Xaelobran Disaeda Magisuan Raitak Huidal Uscolda Arabaom Zipreus Mecrim Cosmae Duquifas Rocarbis.
— Не може да се каже, че е много ясно, отбеляза Белбо.
— Нали? — отвърна с усмивка полковникът. — И щях целия си живот да пропилея заради тази работа, ако един ден, почти случайно, не бях открил на една сергия книгата на Тритемий и ако погледът ми не се бе спрял върху едно от неговите шифровани послания: „Памерсиел Осхурми Делмузон Тафлоин…“ Намерих тази следа и тръгнах по нея. Не знаех кой е Тритемий, но в Париж намерих едно издание на неговата „Steganographia, hoc est ars per occultam scripturam animi sui voluntatem absentibus aperiendi certa“, Франкфурт, 1606. „Стеганография или Изкуството да откриеш чрез магическо писмо собствената си душа пред далечни лица“. Невероятна личност е бил този Тритемий. Бенедиктински монах от Шпанхайм, живял през XV–XVI век, учен, който знаел и еврейски, и халдейски, както и някои източни езици като татарски, имал връзки с теолози, кабалисти, алхимици, вероятно и с великия Корнелий Агрипа фон Нетесхайм115, а може би и с Парацелз116… Тритемий маскира своите открития в областта на тайнописа с евтини некромантски номера, твърди, че трябва да се изпращат шифровани послания от рода на това пред вас, след което получателят трябвало да назове ангели като Памерсиел, Падиел, Доротиел и т.н., които щели да му помогнат да разчете историческото послание. Но примерите, които дава, са често военни сведения, а книгата е посветена на палатинския граф и херцог на Бавария Филип и представлява един от първите образци на сериозен криптографски труд, въобще работа за секретните служби.
116
Филип Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм, наречен Парацелз (1493–1541) — швейцарски лекар и алхимик, чиято медицинска теория се основавала на алхимичните аналогии между различните части на човешкото тяло (микрокосмос) и съответствията във Вселената (макрокосмос).