— Ще се бием, ще се бием! — гласеше всеобщият отговор.
— Добре, тогава ще се отклоним наляво, за да стигнем от север до гората, докато приближаването ни ще бъде очаквано от запад. Понеже това означава заобиколка, ще трябва да яздим по-бързо, отколкото досега.
Продължихме нататък с цялата бързина, на която бяха способни камилите ни. По-тромавите бяха подтиквани с метреците. След известно време се натъкнахме на друга следа, после на втора, трета, четвърта и пета. Всички дири имаха повече или по-малко южно направление и се насочваха към гората. Аз можех и без да слизам да различа, че всяка се състоеше от отпечатъците на три камили.
— Дали са били само предни постове? — попита Бен Нил, който сега ядеше до страната ми.
— Определено! — отвърнах. — Виждаш, че имах право. Ако допуснем, че дирята на дяллаба е оставена в средата на съгледваческата линия, то има единайсет следи, всяка от трима ездачи, което прави трийсет и трима мъже. Колцина може да са останали при това положение в гората? С основание бихме могли да приемем, че ще си имаме работа поне с двойно по-големия брой, сиреч с шейсет противници.
— В такъв случай следва да очакваме една ожесточена битка.
— Изобщо никаква. Ние ще действаме така разумно, че да не предоставим на ловците на хора време за отбрана.
— Имаш предвид да ги обградим и изпозастреляме, преди да са се опомнили да използват оръжията си?
— Вероятно ще ги обградим, но не и избием. Иска ми се възможно повече да ги пощадя, за да мога да ги предам на Рейс Ефендина.
— Жалко! — обади се фесарахът. — Ние трябва да ти се подчиняваме, наистина, но като си помисля за случилото се в нашия дуар, ме обхваща бяс, който не ще и да знае за пощада.
— Извършителите са наказани. Те изкупиха със смъртта си своите престъпления и ти трябва да вземеш предвид, че хората пред нас не са похитителите на вашите жени и дъщери.
— Добре, но аз ти обръщам внимание, че с решението си ни подхвърляш на опасност. Как се каниш да надвиеш враговете, без те да се отбраняват и убият или най-малкото ранят мнозина от нас?
— Какво ще реша, не мога още отсега да знам. Ще трябва да се наглася с обстановката, която ще заварим. Знаеш, че във Вади ел Берд залових грабителите, без на някой от нас кожата му да е била одраскана.
Абдуллах поклати със съмнение глава, ала се отказа от по-нататъшни възражения.
Ние се придържахме отначало към североизток, после източно и след приблизително два часа завихме на юг, понеже фесарахът бе на мнение, че завоят сега ще ни отведе към гората. Скоро съгледахме на хоризонта една тъмна ивица, която лежеше повече вдясно от нас. Бяхме яздили толкова бързо, че кажи-речи наполовина бяхме обходили гората. Това ме наведе на идеята, тъй като имахме достатъчно време до залез слънце, да приближим не отстрани, а в гръб неприятеля. По тази причина се насочихме повече наляво, докато ивицата, сиреч гората, остана западно от нас. И тук се натъкнахме, както в себе си бях предполагал, на една широка полоса, която се претегляше от изток към гората. Отъпканата трева отново се бе изправила, но със своите пречупени върхове все още ясно се открояваше от останалата повърхност на гхалата.
Това бе общата следа на нашите врагове, от която заключих, че трябва тази заран да са минали оттук. После са се установили в гората на бивак и разпратили на запад съгледвачите си.
Завихме в тази посока и достигнахме гората при едно толкова рехаво място, че и по-голям отряд от нашия можеше лесно да се придвижва през нея. Сега се касаеше да се развие най-голяма предпазливост. Аз слязох и тръгнах пешком начело. Водачът взе камилата ми за оглавника, следвайки ме на известно разстояние с асакерите. Беше ми казал, че изворът се намира приблизително по средата на гората, и аз приех като нещо саморазбираемо, че търсените са се разположили в негова близост.