Както и очакваше, Пунтару беше повече от ентусиазиран да обсъдят въпроса още веднъж. Територията на племето на Пунтару беше на северозапад и той беше убеден, че ще успее да намери и доведе жена, която да задоволява Гарити. Беше повече от нетърпелив да се заеме с това, за да може да се върне при собственото си семейство. За своите усилия искаше една брадва, нож и метал за изработването на още два върха и предположи, че приблизително същите неща и в същото количество ще удовлетворят бащата на жената като откуп. Гарити все още се колебаеше и помисли по въпроса и през нощта. На следващата сутрин Пунтару отново заговори за това, като изтъкваше колко полезна би могла да бъде една жена и колко много от нещата, които Гарити вършеше, можеха да бъдат свършени от нея. Той подчерта, че Гарити няма да има никакви задължения, ако реши, че жената не му харесва. Гарити все още не можеше да се реши. Виждаше всички плюсове, но не желаеше да се обвързва с решение. Беше му трудно да го вземе, а Пунтару продължаваше да бъбри за това. Следобед се съгласи и Пунтару незабавно събра нещата си и тръгна без дори да дочака вечерта.
С присъствието си Пунтару бе облекчавал самотата на Гарити и след като си тръгна тишината на пустошта отново се възцари. Уилямсън дойде с провизиите два дни след като Пунтару си беше тръгнал и Гарити го помоли да му изпрати две малки брадвички, два ножа и няколко парченца метал. Уилямсън се съгласи, без да проявява любопитство, и след три дни един от общите работници пристигна от фермата и донесе нещата.
Известно време настроението на Гарити се колебаеше между страха и очакването. Пунтару не беше казал колко време ще му е необходимо и докато обикаляше наоколо с кучетата из стадото, Гарити често оглеждаше околността. Измина една седмица и той започна да гледа на цялата работа с нещо средно между облекчение и разочарование. Измина още една седмица и после се занизаха цели дни, през които той изобщо не се сещаше за Пунтару.
4.
Малко преди обяд на следващия ден тъмното, крехко острие — до този момент обект на леко и мимолетно любопитство — стана център на внимание. Движеха се бавно и тихо през гъсталака, разположени по обичайния за лов начин. Изведнъж отпред избухна суматоха от движение и суетня, последвани от радостните крясъци и виковете на бащата на Майра и Пунтару. Майра, майка й и брат й се втурнаха към тях през храсталаците и ги завариха до огромно, червено кенгуру. От възбудения им разговор разбраха, че копието е било хвърлено от невероятно голямо разстояние. От такава далечина обикновено копие би могло най-много леко да рани кенгуру, но копието на Пунтару се беше забило в тялото му, пронизвайки ребрата в смъртоносен удар и животното беше изминало съвсем късо разстояние, преди да се строполи.
Майра и майка й приседнаха настрана, а мъжете изкормиха кенгуруто и започнаха да ядат черния дроб, белите дробове и сърцето. Братът на Майра се присламчи към тях и докосна рамото на баща си, за да му напомни за присъствието си. Баща му го погледна през рамо, премести се настрани и посочи с брада към кенгуруто. Двамата мъже и момчето коленичиха до изкорменото животно и ядяха шумно вътрешностите, които изтръгваха с пълни шепи. Слънцето напичаше и апетитната миризма на кръв и черва сякаш висеше в горещия, неподвижен въздух. Майра беше убила един плъх и два гущера, а майка й — няколко гущера. Разделиха си ги и ги изядоха. Бяха изяли останките от малкото кафяво кенгуру днес сутринта и Майра беше получила дела си от две ребра. През деня беше изяла много повече храна от обикновено, но видът и миризмата на храната дразнеха апетитът й и тя жадно гледаше как двамата мъже и момчето ядат. Пунтару се изправи и като се оригваше и пъшкаше се отдалечи на няколко крачки и седна под една сянка. Бащата на Майра стана и докато се отдалечаваше от кенгуруто погледна към нея и майка й, и посочи животното с брада. Майра и майка й скочиха и се спуснаха напред. Братът на Майра все още клечеше пред животното и ядеше и Майра го избута настрани с рамо, докато бъркаше в изкормения труп. Той издаде звук на протест и тя го погледна предупредително, леко оголила зъби. Той се премести настрани и й направи повече място.
Бяха останали парчета от черния и белия дроб. Двете жени късаха пълни шепи и тъпчеха в устите си. Когато те се отпуснаха на пети и започнаха да дъвчат, братът на Майра се приведе напред и посегна за още. От ъгълчетата на очите си Майра забеляза, че Пунтару я гледа. Двамата с баща й тихо разговаряха, докато натриваха сухата песъчлива почва по ръцете си, за да изтрият кръвта. Тя беше клекнала тромаво и непохватно, затова подви крака и седна, като грациозно изви бедрата си на една страна. Започна да яде по-малко лакомо и с израз на сдържано задоволство от ловната сполука на Пунтару. Когато Майра и майка й изядоха дробовете, двамата мъже отпиха по малко вода и поеха през гъсталака към друго място за лагеруване. Майра и майка й събраха нещата си, вдигнаха останките от кенгуруто и ги последваха. Кенгуруто беше тежко и неудобно за носене и докато заобикаляха голямата група гъсти храсти, уирито се плъзна от главата на Майра и водата се разля. Майка й я погледна с упрек и раздразнение, но не каза нищо. Майра мушна уирито под мишница и те продължиха след мъжете с кенгуруто на ръце.