— Добре ли си, Елизабет?
Елизабет се усмихна и кимна; очите й бяха все още затворени.
— Да, добре съм — прошепна тя. — По-добре съм от всякога.
После отвори очи и погледна Алис.
— Той може да остане тук, ако наистина иска да се ожени за теб.
Алис поклати глава.
— Той самият каза, че би останал, но не съм сигурна, че това ще е добре за него, Елизабет. И след година-две… — Тя вдигна рамене, без да се доизкаже.
— Ами, нямало да е добре за него! По този начин той ще получи онова, което иска, ти ще получиш онова, което искаш, а и аз — също.
— Какво имаш предвид? Какво искаш ти?
Старата жена се загледа встрани със замислен вид, после пак се обърна към Алис, вземайки дланта й между своите.
— Алис, бъдещето на тази ферма ми е непрекъсната грижа. Старият Пат Гарити вложи сърце и душа в изграждането й, а аз — душа и сърце в запазването на нейната цялост. Но се страхувам, че ще пропадне, когато умра. Ти вече добре познаваш и Денис, и Колин. И двамата разбират от животновъдство. И двамата са мои синове и ги обичам. Но нито един от тях няма качествата на стопанин на ферма.
— Но така или иначе тази собственост ще бъде тяхна, Елизабет, и това е…
— Не, тя ще принадлежи на тях и на Джеймс. Слушай ме сега какво ще кажа. По принцип не е необходимо този, който ръководи фермата, да е непременно мъж. Аз съм живо доказателство за това. Познавам и всяка жена от съседните ферми на подходяща възраст да се омъжи за Денис. Рядко Господ е пращал на земята по-смотани повлекани. Повече от това да опекат парче овнешко и да родят бебе не могат да направят. — Тя се усмихна и потупа Алис по ръката. — Обаче дойде ти.
— Но, Елизабет, аз не…
— Сега продължавай да ме слушаш. Джеймс ти е казал, че е готов да остане, така че нека остане. Денис и Колин ще го слушат, защото е по-възрастен. Ти имаш още неща да научиш и път да извървиш, но те ще слушат и теб. Аз още не съм умряла и ще ти помагам. Не съм сигурна, че като стопанин на ферма Джеймс би бил по-добър от Денис или Колин, но съм сигурна, че ти притежаваш необходимите за това способности. Да не мислиш, че като коледен подарък ти дадох само един камшик? Дадох ти Уайамба. И мисля, че имаш достатъчно сърце и ум, за да се справиш. Но всичко трябва да започне тук и веднага. Кажи му, че ще се омъжиш за него и го насърчи да остане тук. А сега искам да чуя и твоята дума.
Като стисна още по-силно дланта й, Елизабет се взря изпитателно в лицето й. Алис се бе загледала замислено в сенките по отсрещната стена. След няколко мига мълчание тя прекара език по изпръхналите си устни и каза:
— Да, ще се справя.