Мястото за лагеруване представляваше дълго и тясно дере между две дюни. Братът на Майра седна на едната страна от тях, за да наблюдава наоколо, докато мъжете си почиваха и дремеха на сянка. Майра и майка й претършуваха околните храсти и събраха тежки наръчи дърва, след което запалиха огън, сложиха кенгуруто да се пече и се приготвиха да отидат за вода. Като тръгваха, бащата на Майра промърмори някаква заповед на майка й и посочи на юг към извор, където водата беше възсолена, но щяха да са на разстояние, от което да чуват.
Изворът представляваше дупка, разположена в основата на гранитно възвишение в центъра на един участък, покрит с морени, довлечени преди много епохи от праисторическа река. Морените бяха толкова горещи, че от допира с тях по кожата излизаха пришки. Възвишението показваше наличието на голямо находище от гранит, покрит с пласт глина, последвана от песъчливата почва и морените на повърхността. По време на редките дъждове водата се просмукваше през пясъка между морените в дълбоката глина, която корените на закърнялата растителност не достигаха, и оставаше там, задържана от разположения под глината гранит. Водата се събираше в малък резервоар в основата на гранитното възвишение и когато той се изпразваше, водата от заобикалящия го глинен пласт бавно го изпълваше отново по подземните канали. Майра и майка й коленичиха под клюмналите стръкове на високата трева, която растеше по края на покрития с морени участък. Докато внимателно изучаваха откритото пространство и храсталаците около него за някакъв знак за опасност, те си подаваха уирито, което носеше майка й, и пиеха от останалата в него вода. Когато изпиха водата, двете се изправиха и заподскачаха през морените към стърчащия над земята гранит. Майра остави своето уири на земята, коленичи в сянката на гранита с гръб към него и се наведе ниско. Очите й непрестанно шареха наоколо, а изострените й докрай сетива бяха нащрек. Тя здраво стисна пръта си с двете ръце, готова да го използва, ако се наложи. Майка й коленичи зад нея и започна да изравя меката, песъчлива почва в основата на гранита.
Тя изрови парче кора, което беше скрила тук преди време, и започна да копае с него, като го използваше вместо лопата, изривайки пръстта настрани. Когато дупката стана по-дълбока, тя легна по корем и продължи да рие, след това клекна в нея и започна да изхвърля пръстта. Почвата се промени, превърна се в глина, а в нея се появиха следи влага, която бързо изсъхваше в знойната горещина. От дупката започнаха да излизат влажни буци глина. Майката на Майра намали темпото. От дупката излетяха още няколко буци, след тях две шепи рядка глина и се чу цъкване с език. Майра се плъзна към дупката, като се движеше предпазливо и внимаваше да не свлече пръстта навътре върху майка си и протегна ръце надолу. Ръба на дебелото, грубо и влажно парче кора, което беше оставено, за да покрива извора, докосна ръката й. Тя вдигна кората и я остави настрани, след това подаде своето уири на майка си. Ръката й остана да виси в дупката, а тя обърна глава настрани и продължи да държи под око откритата местност. Стената на уирито побутна пръстите й и тя го извади от дупката. От него капеше студена вода. Майра подаде на майка си нейното уири.
Водата беше толкова студена, че възсоления й вкус не се усещаше. Тя коленичи с пръта между ходилата си, хвана уирито в двете си ръце и отпи дълга глътка. Поспря, после пи отново. От дупката се чуха тихи, почти недоловими звуци — майка й също пиеше. Майра изпи водата в своето уири, остави го и зачака. След секунди майка й цъкна с език. Майра се плъзна обратно до ръба на дупката и протегна ръце. Уирито докосна пръстите й. Тя вдигна преливащия съд, остави го настрана и подаде своя. Майка й го напълни, върна й го и Майра го постави до другия. След това подаде дебелото парче кора. Миг по-късно майка й отново цъкна с език и Майра се премести от другата страна на дупката. Предпазливо започна да избутва пръстта обратно, най-напред глината.