Краката на майка й издаваха меки, като от биене на тъпан звуци, докато набиваха пръстта и утъпкваха дупката. Тя отново цъкна с език и Майра започна да бута пръстта по-енергично. Главата на майка й се показа над повърхността, а след нея се показаха и раменете й. Тя излезе от дупката и започна да насипва пръстта вътре, а майка й се премести настрани и вдигна пръта си. Майка й засипа дупката и зарови парчето кора, което беше използвала вместо лопата, а след това започна да заглажда следите, които бяха оставили в основата на гранита. Майра покри своето уири с листа, закрепи го на главата си и се отдалечи на няколко стъпки от гранита, където се сви и продължи да наблюдава. Майка й заличи следите им, взе своето уири и те тихо притичаха през морените към заобикалящите ги храсти.
Братът на Майра дремеше в сянката на една туфа трева на склона на дерето и ги чу, когато се приближиха. Майката го срита по крака и изненадан той възкликна неясно и седна изправен като свещ. Докато минаваше покрай него, тя го погледна и се смръщи предупредително. Двамата мъже, които дремеха на сянка, отвориха очи, когато Майра и майка й се спуснаха по склона на дерето. Те бяха изровили кенгуруто от жарта и изяли опашката. Животното беше оставено до огнището и Пунтару махна с ръка към него в жест на разрешение да ядат каквото искат.
Това беше огромно количество храна — почти цяло кенгуру. Майра нетърпеливо очакваше майка й да откърши единия от предните крака. Тя го раздели и започнаха да ядат. Майка й отново запали огъня и докато дъвчеше една голяма хапка, бутна кенгуруто обратно в него, за да се изпече още малко. Логическият анализ на това, колко беше в състояние да изяде, не можеше да смути Майра, която имаше желание да погълне всичко, и тя понечи да възрази. Майка й погледна към мъжете и предупредително поклати глава, загрижена да не привлече прекалено вниманието върху себе си, докато се радваше на такъв щедър пай от месото.
Когато свършиха, Майра се чувстваше преяла. Беше средата на следобеда, най-горещата част на деня и тя се беше отдала на леност и апатия, докато лежеше на земята и чакаше сенките да я достигнат и покрият. Майка й й беше дала по-голямата част от крака, нещо обичайно за нея, когато храната и енергията й бяха в излишък. Тя се примъкна към Майра с парче от кожата на кенгуруто и започна да натрива лицето й с вътрешната му страна. Майра отвори очи и я погледна. Хвърли поглед към мъжете, след това отново погледна майка си и тихо я попита:
— Пунтару ще ме вземе ли за своя жена?
Майка й сви устни, замислено погледна Пунтару, след това Майра и направи отрицателен жест със свободната си ръка, като отново започна да трие парчето кожа по лицето й. Майра погледна Пунтару, след това престана да мисли за него. Затвори очи и заспа.
Събудиха я писъците на брат й. Беше късен следобед и деренцето тънеше в сянка. Мъжете ги нямаше, а майка й стоеше на другия край на дерето и разтревожена гледаше нагоре към ръба на дюната. Разнесе се острият звук на прът от копие, който изплющя в нечие тяло, а след него отново изпълнен с болка вой. Чу се гневното ръмжене на баща й. Беше хванал брат й да спи. Той го удари още няколко пъти с пръта на копието си. След това до Майра достигна разговорът между него и Пунтару, който стихваше, докато двамата се отдалечаваха. Майка й изчака малко и тихо повика брат й в дерето. Той се спусна по пясъчния склон, като стенеше и хленчеше от болка. Лицето му се кривеше, а сълзите течаха от очите му. Майката на Майра му се озъби ядно, хвана го за ръката, обърна го и погледна гърба му. След това го заведе до огъня. Прътът на копието беше оставил по гърба и задника му широки следи, които изглеждаха възпалени. Майка й взе парче от кожата на кенгуруто и започна да разтрива мазнината по белезите. Той изсъска, трепна от болка и се дръпна от нея, а тя му се озъби гневно и стисна ръката му, като продължи да го натрива с мазнина. Майра се прозя, протегна се, след това се сви на кълбо и като затвори очи, заспа отново.
През по-голямата част от следващите дни се излежаваха около мястото за лагеруване и лениво глозгаха кокали и предъвкваха парчета месо от кенгуруто. Майра и майка й събраха още дърва и продължиха да поддържат кенгуруто топло, за да не се развали, а баща й и Пунтару седяха в другия край на дерето и дълго разговаряха с тихи гласове. Следобед баща й каза на майка й да се приготви за пътуване и ако се съдеше по глагола, който използва, пътуването щеше да бъде дълго. Майра и майка й отидоха за още вода и на връщане събраха дълги здрави стръкове трева, за да заздравят въжетата на торбите си. Майра, както и майка й бяха любопитни къде отиват, но държанието и изражението на баща й не предразполагаха към въпроси. Пунтару изглеждаше крайно доволен от нещо.