Тръгнаха на следващата сутрин, веднага щом се развидели. Вървяха в индианска нишка начело с Пунтару, който ги водеше. Майра и майка й носеха това, което беше останало от кенгуруто, и следваха баща й в постоянен тръс. Брат й тичаше няколко ярда след тях. По обяд Майра започна да се изморява от неизменното бързо темпо, а брат й изглеждаше изтощен. Спряха за кратка почивка, след това потеглиха отново. По средата на следобеда спряха, отново пийнаха вода и отпочинаха няколко минути. Изминаха още няколко минути, преди брат й да ги настигне. От всички течеше пот. Брат й се олюляваше от умора и баща й го предупреди със заплашителен поглед. Майка й лежеше отпуснато на земята. Когато мъжете отново се раздвижиха, тя с мъка се изправи на крака и с мрачно изражение започна да събира нещата си.
Преди мръкване минаха близо до мястото, където се беше провел последния сбор на племето, но тогава пътуването дотук беше продължило два дни. За нощуване се прислониха в гъсто избуялата, висока трева и запалиха огън. Майра изяде парче от кенгуруто, пийна вода, сви се на кълбо и заспа. Дишаше тежко в съня си. Стори й се, че бяха изминали само няколко минути, преди майка й да я събуди. Туфите трева приличаха на тъмни сенки в сивкавата светлина на утринната дрезгавина. Майра изяде парчето месо, което майка й й подаде и събра нещата си. През първия час болката се отдръпна от бедрата и прасците й, и крачката й стана дълга и лека. В сравнение с предишния, денят не беше толкова горещ, бяха изяли част от кенгуруто и товарът им беше по-лек и въпреки че Пунтару и баща й наложиха по-бързо темпо, сега бягането й костваше по-малко усилия. За майка й обаче това не беше така и когато по пладне спряха, тя се задъхваше от изтощение. Майра преля водата от нейното в своето уири, взе товара и майка й успя да продължи в крак с групата и през останалата част от следобеда. В средата на следобеда спряха за почивка. Бяха почти готови за тръгване, когато брат й ги настигна. Баща й отново го предупреди, този път с два удара с пръта на копието си.
Когато се свечери, Майра беше уморена и гладна, но можеше да продължи и нататък, а това изглеждаше непосилно за Пунтару и баща й. Майка й и брат й се строполиха изтощени на земята. Болките в краката ги караха да стенат. Майра изяде своя дял от кенгуруто и пи вода, след това се сви и заспа. Събуди се посред бял ден. Всички останали още спяха. Тя се прозя и се сви отново, после седна и събуди майка си. Баща й и Пунтару се размърдаха. Мъжете започнаха да разпределят месото на кенгуруто на малки дажби и тя отново почувства глада. Дълбок, ненаситен и глождещ, той превръщаше миризмата на месото, което беше останало, в изтезание за нея. Майка й и брат й попривикнаха към силното темпо, с което продължиха да се движат. Бяха се отдалечили от ловната си територия много повече от когато и да е било преди и света около тях сякаш беше друг. Температурата беше почти умерена, а растителността се беше променила от жилави храсталаци и висока трева до групи от големи дървета, ниска крехка трева и храсти пардо, канджи и дукара — трънливите храсти с дълги шушулки, пълни със семена, които ставаха за ядене. Когато бяха достатъчно близко, за да ги улови, без да нарушава стъпката си, Майра ги откъсваше, както си тичаше, разчупваше ги и ядеше ядките. Баща й я забеляза и я накара да спре. Обясни й, че разчупените шушулки оставят зад тях ясна следа. За първи път, откакто Майра се помнеше, баща й я поправи с хладно безразличие, вместо с обичайното си гневно ръмжене.
Водата им свърши, но мирисът на открити водни пространства се носеше от всички посоки. Изглежда Пунтару го долавяше трудно, но Майра и семейството й свиха към най-близкото от тях без колебание, като предпазливо го приближаваха през гъсто избуялите около него храсталаци. Напълниха съдовете и пиха, след това продължиха напред. Храната им свърши и те се задоволяваха само със случайните гущери и змии, които виждаха, докато тичаха, с насекомите, червеите и растенията, които можеха да се ядат и които успяваха да намерят, докато почиваха или спираха, за да пренощуват. Гладът на Майра беше прекомерен, но още не беше онзи глад, който би могъл изцяло да изсмуче силите й. Дните на тежкия преход бяха свалили няколко унции мазнина от нея и ребрата й започваха да се броят, но тя се чувстваше чудесно и темпото вече не я притесняваше.