Състоянието й изглежда безпокоеше Пунтару. Един следобед, докато почиваха, той забеляза отслабването й и двамата с баща й я огледаха замислено, като си мърмореха нещо. Същата вечер спряха рано. Пунтару и баща й ги оставиха и тихо се промъкнаха през гъстата зеленина около тях към един близък извор, където останаха да чакат в засада. След два часа се върнаха с два едри пъдпъдъка — рядко и вкусно угощение. Майра и майка й запалиха малък огън и изпекоха единия, а за ужас на брат й, баща й даде на Майра много по-голямо парче от обикновено. На следващия ден продължиха с по-бавно темпо и редовно спираха по пътя, за да ловуват.
Местността около тях продължи да се променя. Растителността ставаше по-буйна, а дивечът и водата — по-изобилни. През високите дървета летяха птичи ята, а навсякъде, където спираха, имаше гущери, червеи и годни за ядене растения. Бяха излезли много извън територията на своето племе и действаха внимателно, винаги нащрек за други хора. Стигнаха до област от заоблени хълмове и широки, открити пространства, покрити с ниска трева, и често трябваше да изминават дълги разстояния, заобикаляйки встрани от пътя си, за да останат в прикритието на дърветата.
Два дни и една нощ валя постоянно. Далеч по-дълго, отколкото някога беше валяло в тяхната територия. Дъждовната вода отми тънкия слой мазнина, набита с прах и мръсотия от тялото на Майра и тя стана с няколко тона по-светла и кожата й се опъна, което я караше да се чувства неудобно. Мухите и комарите бяха повече, отколкото на тяхната територия и след дъжд въздухът сякаш беше изпълнен с тях. Те бяха напаст, която създаваше на Майра постоянни неприятности, защото бидейки мокра, кожата й беше и по-нежна.
Когато облаците се разнесоха, в далечината се показа хълм с много характерен профил. Майра дочу част от разговора между баща й и Пунтару. Пунтару явно познаваше ориентира добре. Той го посочи на баща й и го назова Уайамба.
5.
Малко след като тръгнаха, през една от следващите сутрини, минаха покрай северната страна на назъбения хълм. Катериха се през била, покрити с остри камъни, които нараняваха краката им. В късната утрин хълмът остана зад тях и те се спуснаха по стръмен, покрит с дървета склон. Бризът довяваше остра миризма до ноздрите на Майра и тя вдигна глава и я помириса, без да престава да тича. Никога до сега не беше помирисвала такова нещо, но инстинктивно я определи като миризма на животни, които бяха кука — с месо, което можеше да се яде. Долавяше се и далечен шум от блеене, който тя свърза с миризмата на животното кука. Като съдеше от разсейването на миризмата, сравнена с мириса на растителността и водата около нея и като прецени приблизително разстоянието, от което идваха звуците, Майра реши, че броят на непознатите животни е огромен. Гладът й се засили и тя се почуди дали целта на пътуването им не е била преместване в изобилстваща с богатствата си ловна територия. Докато си проправяха път през дърветата, заобикалящи няколко ниски полегати хълма, покрити с къса трева, звуците станаха по-високи, а миризмата се засили. Бяха почти до животните. От време на време майка й поглеждаше назад към нея с любопитство, а брат й скъси разстоянието помежду им, правейки опити да надзърне между дърветата и да види какво има пред тях. Пунтару спря и баща й им махна с ръка да спрат. Двамата мъже се отдалечиха, размениха няколко думи и Пунтару се обърна, затича се надолу по хълма и след миг се скри между дърветата. Баща й се върна при тях и каза на майка й да сложи на Майра гумила. Тя го погледна с любопитство, но изражението му и неговото държане не допускаха въпроси, и тя тихо потърси гумилата в торбата си. Това беше плътен лъскав колан, сплетен от необработени косми от козината на кенгуру с малко, четвъртито парче, изтъкано от косми на опосум, което висеше отпред и покриваше долната част на корема, слабините и част от вътрешната страна на бедрата — дреха, с която жените се разкрасяваха понякога, главно на сборовете и други подобни случаи. Майра изненадано погледна майка си, но майка й се смръщи предупредително и извади гумилата от торбата си.
Майра стъпи в гумилата, която майка й държеше. След това майка й я вдигна нагоре по бедрата й, като я нагласяваше на мястото й и придръпваше висящото отпред парче. После погледна косата на Майра и я пооправи. Изражението й наподобяваше нещо от рода на мрачно одобрение и внезапно Майра изпита тревога от чувството, че с нея се случва нещо важно, а тя не знае какво. Баща й изглеждаше нервен, напрегнат и разтревожен. Майра чуваше отдалечаващия се глас на Пунтару, който викаше силно от подножието на хълма. Шумът, който животните кука вдигаха, беше толкова силен, че заглушаваше останалите звуци и й беше трудно да чуе Пунтару ясно, но й се стори, че той крещи някакви неразбираеми безсмислици.