В ярката слънчева светлина на късния следобед гледката от върха на хълма разкриваше околните ниски хълмове, открити поля, линии на потоци и групи гъсто израсли дървета. Отдалечен на няколко мили, над всичко се издигаше назъбения, неправилен силует на високия хълм. За подслон мъжът беше направил уилтджа, но някои от парчетата кора бяха поставени неправилно и щяха да събират дъждовната вода и да я пропускат вътре. Освен това, вместо на някое заслонено място под стръмния склон на хълма, тя беше разположена на открито, където беше много по-уязвима от стихиите. Наоколо бяха пръснати безчет неща, чиято цел тя не разбираше. Близо до кръга от камъни около огнището беше натрупана голяма купчина дърва, а в групичката дървета от другата страна на уилтджа висеше скоро убито животно. То беше покрито с нещо подобно на покривките, които носеше мъжа, и Майра веднага свърза миризмата на месото с миризмата на животните кука.
В подножието на хълма, недалеч от уилтджа имаше широко, оградено от колове място, което вонеше на кука и беше замърсено с техни изпражнения. Животните, които приличаха на динго, подкарваха кука нагоре по склона, а мъжът изтегли някои от коловете и застана отстрани в очакване. Кука се зададоха, като подтичваха и издаваха блеещите си звуци и когато наближиха заграденото място, мъжът разтвори широко ръце и тръгна срещу тях. Животните се изляха в заграждението. Няколко от тях се поколебаха и се обърнаха настрани и животните, които приличаха на динго, се спуснаха, за да ги върнат обратно в стадото. Когато кука изпълниха заграденото място, над него се вдигна облак задушлив прах, а шумът им беше оглушителен. След като и последното от животните притича вътре, мъжът постави коловете на местата им, след това се обърна и тръгна срещу нея и уилтджа.
Тя се почувства неловко и не на мястото си. Не беше сигурна къде да застане и какво да прави. Имаше един голям съд с вода и мъжът напълни един по-малък съд и й го предложи. Единственото, с което можеше да свърже жеста му, бяха редките случаи, когато баща й й беше нареждал да пие много, защото знаеше, че през следващите дни водата ще е оскъдна. Но почти навсякъде около тях имаше вода в изобилие, а и сутринта вече беше пила. Тя изпи една глътка и това изглежда го задоволи. Той запали огъня и й направи знак да седне. Тя седна и погледна към животните, които приличаха на динго и които внимателно я наблюдаваха откъм другата страна на огъня. Мъжът отиде зад уилтджа, върна се с голямо парче месо и го сложи на една пръчка над огъня. Той се разшета наоколо. Сложи един съд с вода над огъня и голям плосък съд с нещо друго върху него, след това седна близо до нея.
За краткото време, което беше прекарала с него, тя вече беше видяла достатъчно, за да разказва с часове смайващи истории на някое от събиранията на нейното племе. Всичко беше различно и странно. Явно той се беше сдобил с достатъчно от животните кука, за да го хранят до края на живота му и се беше установил на хълма, за да живее в лукс и охолство, като убива и яде кука и използва животните, които приличаха на динго да му помагат да ги опазва и контролира. Съдовете, които беше сложил на огъня, не изгаряха. Изглеждаха като камъка, от който бяха направени оръжията му, но бяха много по-тънки и оформени по удобен за хващане начин. Пламъците облизваха пръчката, която той беше използвал, за да закрепи месото над огъня и Майра очакваше да изгори, но и тя беше някаква пръчка, която не изгаряше. Той направи нещо с оръжието си, остави го настрана и демонстрира магическите си способности, вдишвайки огън и издишвайки дим с нездрава миризма от една пръчка в устата му.
Изглежда целта му не беше да изпече месото, а по-скоро да го изгори. Слънцето се скри, а то си висеше на пръчката над огъня, пушеше, мазнината капеше в огъня и съскаше, а пламъците го лижеха. Стъмни се. Огънят проблясваше в очите на животните, приличащи на динго, които лежаха и я гледаха. Слухът им беше много слаб. Две кучета динго притичаха в подножието на хълма, за да проучат възможността за безопасен достъп до затворените в ограждението животни. Но само едно от животните, които приличаха на динго, изглежда заподозря присъствието им, а и то не беше съвсем сигурно, само от време на време наостряше уши и поглеждаше в тъмнината в посоката, където бяха динго. Мъжът напълни един малък съд от съда над огъня и го протегна към нея. Не изглеждаше да й заповяда да изпие съдържанието му, което миришеше противно. Тя направи отрицателен жест с ръка. По всяка вероятност жеста й му беше непознат, защото той продължаваше да държи съда в протегнатата си ръка, като се усмихваше и й говореше нещо. Тя отново проучи изражението му, за да види дали не й нарежда; реши, че то не изразява заповед и направи подчертан отрицателен жест с ръката си. Той погледна ръката й и тя се усъмни дали е разбрал, но мъжът остави съда настрана, свали другия съд от огъня и вдигна горната му половина.