Всичко беше станало със зашеметяваща бързина. Бяха се появили само преди секунди, подтичвайки бързо по стръмния склон на хълма и сега се отдалечаваха със същата скорост. Пунтару бързаше да настигне мъжа. Младата жена беше останала сама. Те изчезнаха. Младата жена държеше дългата, тежка, загладена сопа и стоеше леко облегната на нея. Лицето й беше обърнато в посоката, в която те си бяха отишли. Беше обърната в профил към него и стоеше с изправен гръб и рамене, а слънцето проблясваше по тъмната й, златиста кожа. Извивките на стройното й тяло бяха като изваяни от велик скулптор.
Изведнъж започна да плаче. Гарити се смръщи обезпокоен. Не му беше минавало през ума дори да се замисли за това, какво тя смята за оставането си с него. От първата й реакция личеше, че страда. Той се приближи и я заговори. Протегна ръка към рамото й, за да я успокои. Тя изпищя и отскочи от него. Движенията й бяха резки, с ослепителната скорост на нападаща змия. Слисан, той притеснено отпусна ръката си и я погледна. Тежката сопа изглеждаше опасна. Възможно бе да си е помислила, че смята да я повали на земята и да се нахвърли върху нея. Тя също го погледна. Хълцаше и лицето й трепереше, а по бузите й се стичаха сълзи. Той размисли за момент, като се опитваше да се сети какво би могъл да направи, след това остави мускета си на земята и коленичи. Направи й знак да седне. Тя коленичи, отпусна се на петите си и облегна дългата сопа на рамото си. Продължаваше да хленчи.
Липсата за начин за общуване беше проблем. Нямаше как да спечели доверието й с думи. Помисли да я поразвлече с някое от кучетата и извика едно от тях. То се отдели от стадото и се втурна нагоре по хълма. Когато кучето се приближи, нейното държане и държането на кучето бяха почти същите както при среща на диви зверове. И тя, и кучето бяха нащрек. Животното помръдна нос, а нейните ноздри се разшириха. Кучето се уплаши от нея. Беше смело куче. Беше се опитвало да ухапе Уилямсън и другите мъже, които идваха с провизии и не се страхуваше от Пунтару. Но куражът му се стопи, още щом я погледна. Гарити потупа главата на кучето и я окуражи да го погали, но тя не прояви никакъв интерес. Той отпрати кучето обратно при стадото.
Преди идеята да има жена беше просто идея и нищо повече. Една неясна и обобщена абстракция за някого, който да е наоколо. Беше мислил по този въпрос доста, когато Пунтару беше при него, преди той да си тръгне и после, след като си тръгна. Най-същественото, за което не се сети да помисли, беше мнението на въпросната жена за нейното собствено положение. Без съмнение, реакцията й беше подчертано отрицателна. Седеше с отчаяно изражение на малкото си лице и зяпаше в празното пространство. Няколко минути изхълцваше от време на време, после изтри сълзите си и отново впери поглед в нищото.
Един скакалец прелетя във въздуха и се приземи почти до крака й. После отново полетя, но малката й ръка се стрелна мълниеносно и го сграбчи във въздуха. Тя погледна към него и му показа скакалеца. Не беше ясно какво има предвид, но изглеждаше, сякаш му демонстрира колко бързо може да се движи. Беше поразително. Той се усмихна и кимна облекчен, че се е случило нещо, което да разсее неловката тишина между тях и развеселен от това, че тя така безцеремонно е хванала в ръката си нещо, което повечето жени биха счели за крайно отвратително.
Тогава тя го изяде.
Долната му челюст увисна в изумление и той извърна поглед. Беше виждал аборигени да ловят гущери и змии, за да ги ядат и беше чувал, че ядели някакъв вид едри червеи, но никога не беше чувал някой да яде насекоми. Но тя беше толкова слаба, че изглеждаше недохранена. Беше малко рано да прибира овцете, но той реши да ги затвори в кошарата и да приготви нещо за ядене. Стана, извика кучетата и им нареди да завърнат стадото по нагорнището на хълма.
Когато прибра овцете, я завари да стои и зяпа с отчуждено изражение. Той гребна чаша вода от ведрото и й предложи, в случай, че е жадна. Преди да сръбне глътка, тя озадачено погледна първо него, а после и чашата. В чашата имаше малко мъх и той предположи, че колебанието й да пие може да се дължи на погнусата от мръсния съд, но аборигените, които беше виждал досега, не изглеждаха претенциозни. Той пийна, направи й знак да седне до огъня и се зае да приготви вечерята. Преди смяташе незабавно да започне да учи жената как да му готви, но сега това намерение се изгуби в нуждата да установи някаква връзка между тях и да й помогне да преодолее носталгията, самотата, страха или каквото там я мъчеше. Той изчисти мускета и запуши лулата си, а тя седеше неподвижно. Слънцето се скри и падна мрак.