Тя не искаше чая и изглежда не хареса питката, но изяде едно парченце. Освен това яде много малко и от овнешкото. Много по-малко, отколкото беше очаквал, като се имаше предвид колко гладна трябва да е. Той нахрани кучетата, сложи остатъците от вечерята в тигана и го остави настрани, запуши лулата си и изпи останалия в канчето чай. Тя седеше и все така гледаше огъня.
Тя го последва в колибата с готовност веднага, щом той й я посочи, но помъкна със себе си и тежката сопа, която носеше навсякъде и я сложи до сламеника, когато си легна. Нищо в държанието й не подсказваше, че сопата трябва да се разбира като предупреждение срещу внезапна интимност или дори за нежелание, за каквато и да е степен интимност, но да се отгатнат мислите й беше невъзможно. Освен това беше реагирала с уплаха, когато по-рано посегна да я докосне. Той беше убеден, че ако я пожелае, ще може да я надвие, но нейното собствено желание беше важно за него. Тя излъчваше свеж и съблазнителен аромат на мускус, а споменът за тялото й, което грееше в слънчевата светлина, измъчваше съзнанието му, докато лежеше на няколко инча от нея, но той почти я чуваше как трепери. Дълго време не можа да заспи.
На следващия ден не изглеждаше в по-добро разположение на духа. Изяде няколко хапки от храната, която беше останала от предишната вечер, а след това, когато той тръгна след кучетата и овцете, тя апатично го последва надолу по склона. Гарити си блъскаше главата какво да направи, за да я успокои, но не се сещаше за нищо. Уилямсън държеше в овцефермата си няколко дрънкулки, които раздаваше на аборигените, и Гарити се възмути от себе си, че не се е сетил да вземе някои от тях, за да са му под ръка. Овцете бавно следваха пашата надолу по склона и през широката поляна близо до нагорнището на другия хълм, където започваха дърветата, и той седна на ската над тях. Тя седна на няколко фута от него и се зазяпа в далечината с празен поглед и безутешно изражение.
След това изведнъж изчезна. Той скочи на крака и се заоглежда наоколо. Не се виждаше никъде. Той беше забелязал, че тя се движи тихо, явно без да прави някакво усилие за това. Просто вдигаше не повече шум от сянката си, без никога да закачи с крак туфа трева или да преобърне камъче. Нещо близко до паника се надигна в него и той задъвка устната си. Очевидно беше, че е изключително нещастна и не беше невъзможно да си е тръгнала, за да се присъедини отново към своите. Той вдигна мускета си и изтича през ливадата в посоката, от която бяха дошли. От билото на хълма огледа линията на зеленината в подножието му. Нямаше и помен от нея. Затича надолу по склона срещу дърветата.
Когато приближи подножието на склона, тя излезе от заслона на дърветата. Той спря и изпусна въздишка на облекчение. Тя носеше нещо и хлипаше на пресекулки. Гарити спря до нея и сложи ръка на рамото й, като я гледаше и питаше какво не е наред. Тя избухна в ридания. Сочеше нещата в ръцете си и ги вдигаше пред очите му, за да му ги покаже, като сподавено си мърмореше нещо на нейния език. Държеше малък, продълговат съд, направен от кора, загладен и украсен със заплетени шарки, издълбани в стените му, торба, изплетена от трева, няколко камъка, парченца пера и кости и други неща, които не изглеждаха особено ценни. Дъното на съда беше разцепено, а в торбата зееше голяма дупка. Перата и костите изглеждаха като че ли дъвкани от някакво животно. Явно беше оставила нещата сред дърветата, когато е минавала оттам със семейството си и животните са ги повредили в търсене на храна. Колкото и безполезни и с неясно предназначение да му изглеждаха те, това очевидно бяха нейните съкровища и тя беше трогателна като малко дете, като бърникаше из тях, показваше му ги и хлипаше. Той я прегърна и я поведе нагоре, като й говореше и се опитваше да я утеши.
Те отново седнаха на мястото, където бяха седели. Тя подсмръкна, обърса очи с опакото на ръката си и се замъчи да заплете отново нишките трева в торбата си. Тревата, от която беше направена торбата, беше от дългия, груб вид, различна от тревата, която покриваше поляната около тях. Тя откъсна няколко стръка от тревата около нея и се опита да ги усуче, като въздишаше и издаваше звуци на женско разочарование, когато те продължаваха да се късат и разнищват. По края на поляната имаше няколко туфи висока трева и той отиде до тях, отряза няколко от по-дългите стръкове с джобното си ножче и й ги занесе.