— Пиша — отвърнах.
— Това факт ли е? Какво съвпадение само! Преди малко седях там отсреща и си мечтаех да можех да пиша, защото съм измислил една много добра шпионска история, според мен.
— Така ли?
— Мога да ви я дам. И без това никога няма да седна да я напиша.
— В момента имам достатъчно планове и без това.
— Е, някой ден може и да ви потрябва, тогава ще можете да я използвате. Тя е за един млад американец, който живял в Германия толкова дълго, че на практика станал немец. Пишел пиеси на немски и се оженил за красива германка — актриса. Освен това познавал доста големци от нацистките среди, които обичали да се увъртат около хората от театъра. — Той издекламира няколко имена на нацисти — едри и дребни риби — които аз и Хелга познавахме много добре.
Не че със жена ми си падахме по нацистите. От друга страна не мога да кажа и че ги мразехме. Те съставляваха една голяма и ентусиазирана част от нашата публика, съществена прослойка от обществото, в което живеехме.
Бяха хора.
Само като се замисля ми идва на ум, че са били изцапани с кал.
Да си призная, дори и сега ми е трудно да си представя, че са били такива. Познавах ги много добре като хора, на времето работех твърде усилено, за да спечеля доверието и аплодисментите им.
Твърде усилено.
Амин.
Твърде усилено.
— Кой сте вие? — попитах мъжа в парка.
— Позволете най-напред да завърша разказа си — каза той. — И така, този млад американец знае, че войната е близо, предполага, че Америка ще е от едната страна, а Германия — от другата. И този млад човек, който дотогава бил любезен с нацистите, но нищо повече, решава да се преструва, че сам той е нацист и да остане в Германия, докато трае войната. Става много полезен американски шпионин.
— Знаете ли кой съм? — попитах.
— Разбира се. — Той бръкна в портфейла си и ми показа легитимация от военното министерство на Съединените щати. Там пишеше, че се казва майор Франк Уиртанен, но без да се посочва военно подразделение. — А това съм аз и ви предлагам да сътрудничите на американското разузнаване, мистър Камбъл.
— О, Боже! — възкликнах в отговор. Казах го ядосано и с чувство за обреченост. Отпуснах се сломено. Когато отново се стегнах, казах: — Нелепо! Не… по дяволите, не!
— Е… не съм особено разочарован, защото не се налага да ми дадете окончателния си отговор днес.
— Ако си мислите, че ще се прибера у дома, за да премисля нещата, грешите. Ще се прибера у дома при красивата си жена, за да се нахраня вкусно, за да слушам музика, за да правя любов и да спя като пън. Не съм войник и не се занимавам с политика. Аз съм човек на изкуството. Ако войната започне, няма да направя нищо, с което да и помогна. Ако войната започне, ще продължа да се занимавам с мирния си занаят.
Той поклати глава.
— Желая ви цялото щастие на света, мистър Камбъл, но тази война няма да позволи на никого да се занимава с мирния си занаят. И, съжалявам, че трябва да го кажа, но колкото по-лоша става цялата тази нацистка дивотия, толкова по-малко ще можете да спите като пън през нощта.
— Ще видим — казах троснато.
— Точно така — кимна той. — Непременно ще видим. И затова казах, че не очаквам да чуя окончателния ви отговор днес. Вие сам ще стигнете до него. Ще го преживеете. Ако решите да приемете предложението ми, ще го направите изцяло самостоятелно и ще се издигнете в йерархията на нацистите колкото се може по-високо.
— Очарователно!
— Да… в това има доста очарование… ще бъдете истински герой, поне сто пъти по-храбър от всеки обикновен човек.
Пред нас мина върлинест генерал от Вермахта, заедно с дебел цивилен с чанта. Говореха възбудено, но тихо.
— Добър ден — поздрави ги майор Уиртанен приветливо.
Те изсумтяха презрително и продължиха нататък.
— Това означава още в самото начало на войната да кандидатствате за смъртна присъда. Дори и да не ви разкрият до края и, репутацията ви ще отиде по дяволите и едва ли ще ви остане нещо, за което да си струва да живеете.
— Звучи много привлекателно — казах аз.
— Мисля, че не е изключено наистина да ви се е сторило привлекателно. Гледах пиесата ви — тази, която се играе в момента. Прочетох и другата, чиято премиера наближава.
— О! И какво научихте от тях?
Той се усмихна.
— Че се възхищавате от чистите сърца и героите. Че обичате доброто и мразите злото. И че сте романтичен по дух.
Той не спомена основната причина, поради която можеше да се очаква, че ще се съглася да стана шпионин. Основната причина беше, че притежавах актьорски наклонности. Като агент, какъвто ми описа, че ще бъда, бих имал възможност да изиграя най-голямата си роля. Щях да заблудя всички, преструвайки се на нацист до мозъка на костите.