Наистина, техният райх за двама се оказва толкова щастлив, здрав и стойностен, че през това време Джоунс не прави почти нищо, за да подбужда бдителността на англосаксонците. Изглежда расовите му възгледи тогава са намирали изява единствено в шеговити забележки по адрес на някои трупове в работното помещение на моргата, а подобни забележки са нещо напълно нормално в повечето либерални погребални институции. Годините били златни не само в емоционално и финансово, но също така и в творческо отношение. Заедно с един химик на име доктор Ломар Хорти Джоунс разработва балсамираща течност, наречена „Веверин“, а също така и „Гингива-тру“ — субстанция за изработване на венци за изкуствени зъби, притежаваща удивително добри качества.
Когато жена му се споминала, Джоунс почувствал нуждата да се прероди. Преродил се в това, което открай време дремело стаено в него. Станал нещо като расистки агитатор, за който в бележките на изследователите се казва, че сякаш е „изпълзял изпод камък“. Джоунс изпълзял изпод своя камък през 1928-а. Продал погребалния дом за осемдесет и четири хиляди долара и започнал да издава „Бяло християнско войнство“.
Вестникът бил пометен от краха на борсата през 1929-а след четиринайсет броя. Те били разпратени безплатно до всички, записани в алманаха „Кой кой е“. Единствените илюстрации във вестника били схеми и снимки на челюсти и зъби, а материалите почти изцяло били посветени на обясненията на някои текущи събития от гледна точка на зъбно-расистката теория на Джоунс.
В редакторското каре на предпоследния брой Джоунс се подписва като „Д-р Лайънъл Джоунс, дипломиран зъболекар“.
Отново останал без пари, четирийсетгодишен, Джоунс отговаря на обява за работа, публикувана в някакъв бизнес бюлетин на погребалните дружества. Училище за балсаматори в Литъл Рок, Арканзас, имало нужда от президент. Обявата била подписана от вдовицата на бившия президент и собственик.
Джоунс получил поста, а заедно с него и вдовицата на име Мери Алис Шауп. Когато се оженил за нея, тя била на шейсет и осем.
И докторът още веднъж става всеотдаен съпруг, щастлив, удовлетворен и тих мъж.
Училището, което оглавил, се наричало — без никакви заобикалки — „Училище за балсаматори Литъл Рок“. Губело по осем хиляди долара годишно. Джоунс го извадил от недостижимото поле на погребалното образование, продал недвижимата му собственост и го пререгистрирал като „Университет за Библейски проучвания, Западно полукълбо“. В университета нямало лекции, не се преподавало нищо и цялата работа се вършела по пощата. Работата била да се присъждат докторски степени по божествени науки, в рамка и под стъкло, срещу осемдесет долара парчето.
Джоунс също се удостоил с такава, взета, така да се каже, от неограничените запаси, и, когато отново започва да издава „Бяло християнско войнство“, в карето вече фигурира като „Преподобният д-р Лайънъл Дж. Д. Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки“.
Написал и публикувал изцяло на свои разноски една книга, в която се говори не само за зъбни проблеми и теология, но и за изящни изкуства. Заглавието и е „Исус не е бил евреин“. За да докаже твърдението си, Джоунс използва в произведението си репродукции на петдесет известни картини, изобразяващи Христос. Според Джоунс, на нито една от тях не се виждат еврейски челюсти и зъби.
Първите броеве на възобновеното „Бяло християнско войнство“ били също толкова негодни за четене, колкото и предишните, но след това се случва чудо. „Войнството“ нараства от четири на осем страници. Оформлението, печатът и хартията стават елегантни и качествени. Скиците на зъби биват заместени от новинарски фотографии, а колоните започват да пращят от първостепенни и второстепенни новини от цялото земно кълбо.
Обяснението е просто и очевидно. Джоунс бил вербуван и финансиран като пропагандатор на бързо процъфтяващия Трети германски райх. Новините, снимките и карикатурите идвали направо от нацистката пропагандна машина в Ерфурт, Германия.
Напълно възможно е някои от по-острите материали да са били писани от мен.
Джоунс продължава да е проводник на нацистка пропаганда дори и след като Щатите влизат във войната през 1942-а. Арестуват го през юли същата година, когато с още двайсет и седем други е обвинен в: