Конспирация за разлагане на морала, вярата и доверието на военните и военноморски сили на САЩ, а също и на гражданите на САЩ в техните държавни служители и републиканска форма на управление; конспирация за овладяване, употреба и злоупотреба с правото на свобода на словото и печата, с цел разпространяване на нелоялни доктрини, основаваща се на вярата, че всяка нация, която позволява на гражданите си свобода на словото, е безсилна да се защити срещу врагове, обявили се за патриоти; в намерение да затруднят, попречат, осуетят и разрушат правилното функциониране на републиканската форма на управление, скрити зад маската на честната критика; в конспирация с цел лишаване на американското правителство от доверието на военните и военноморските сили на страната, а също и от това на нейните граждани, за да бъде доведено до неспособност да защити нацията и народа от въоръжено попълзновение отвън или предателство отвътре.
Джоунс е осъден. От четиринайсет години присъда излежава осем. Излиза от затвора в Атланта през 1950-а като богат човек. Веверинът — течността за балсамиране, и Гингива-тру — субстанцията за изкуствени венци за зъбни протези, се оказват доминиращи в съответните сектори на пазара.
През 1955-а възобновява публикуването на „Бяло християнско войнство“.
Пет години след това — жизнен възрастен мъж с държавническо мислене на седемдесет и една, бдителен, неуморен старец, който не съжалява за нищо — преподобният Лайънъл Дж. Д. Джоунс, дипломиран зъболекар, доктор по божествени науки ме посети.
Защо го удостоих с толкова подробна биография?
За да проличи контрастът между мен и един побъркан, невеж расист. Аз не съм нито побъркан, нито невеж.
Тези, чиито заповеди изпълнявах в Германия, бяха също толкова побъркани и невежи, колкото и доктор Джоунс. Знаех го.
Бог да ми е на помощ, защото изпълнявах заповедите им въпреки това.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
ПОГЛЕД НАДОЛУ ПО СТЪЛБАТА…
Джоунс ме посети една седмица след като разбрах колко силно ме безпокои съдържанието на пощенската ми кутия. Опитах се да се свържа с него първи. Издаваше злобното си вестниче само на няколко пресечки от таванския ми апартамент и аз отидох в редакцията, за да се опитам да го накарам да публикува опровержение на материала.
Нямаше го.
Когато се върнах у дома, заварих пощенската си кутия пълна с писма, предимно от читатели на „Бяло християнско войнство“. Общото между тях бяха уверенията, че не съм сам, че не съм останал без приятели. Една жена от Маунт Върнън, Ню Йорк, пишеше, че на небето за мен бил отреден трон. Някакъв мъж от Норфолк ме уверяваше, че съм новият Патрик Хенри. Жена от Сейнт Пол ми изпращаше два долара, за да продължа доброто си дело. Извиняваше се, защото това били всичките и пари. Един мъж от Бартсвил, Оклахома, питаше защо не се махна от чифутския Ню Йорк и не отида да живея в благословената от Бога провинция.
Нямах никаква представа по какъв начин Джоунс е научил за мен.
Крафт също твърдеше, че е озадачен. Но всъщност не беше. Беше писал на Джоунс като анонимен съмишленик и патриот, съобщавайки му радостната вест, че все още съм жив. Освен това го бе помолил да изпрати един брой от великия си вестник на Бърнард Б. О’Хеър от поста „Франсис Хикс. Донован“ на Американския легион.
Крафт имаше планове, свързани с мен.
И в същото време рисуваше мой портрет, който издаваше много по-дълбок и изпълнен със съчувствие поглед към особата ми, повече интуитивна симпатия, отколкото би могъл да изимитира само от голото желание да заблуди един перко.
Когато Джоунс дойде, аз позирах. Крафт без да иска разля половин литър терпентин и отворих вратата, за да се измирише.
И изведнъж нагоре по стълбите и през отворената врата долетя много странен напев. Излязох на стълбищната площадка и се надвесих над дъбовия парапет, за да видя кой се качва. Видях само четири ръце, които се местеха нагоре по парапета.
Групата се състоеше от Джоунс и трима приятели.
Любопитният напев долиташе в странна връзка с движението на ръцете. Те изминаваха около метър нагоре по парапета, спираха и след това се чуваха гласовете.
Брояха задъхано до двайсет. Двама от групата на Джоунс — бодигардът и секретарят му, никак не бяха добре със сърцето. За да предпазят горките си стари сърца от пръсване, те спираха на всеки няколко крачки и отмерваха почивката си с броене до двайсет.
Бодигардът на Джоунс беше Август Краптауер, бивш вице-Bundesfuehrer от немско-американския Bund. Краптауер беше на шейсет и три, бе излежал неколкогодишна присъда в Атланта и всеки момент щеше да падне и да умре. Но въпреки всичко, видът му все още беше войнствено момчешки, сякаш редовно посещаваше козметика на моргата. Най-голямото постижение през живота му се състоеше в организирането на срещата между Bund и Ку-Клукс-Клан в Ню Джърси през 1940 година. На тази среща Краптауер заявил, че папата е евреин и че евреите притежават петнайсет милионна ипотека на Ватикана. Смяната на папата и единайсетте години, прекарани в пералнята на затвора, не бяха променили мнението му.