— Беше… За мен.
— Купи си друга.
— Искам си тази. Свикнал съм с нея. Не искам никаква друга. — Той отвори кутията за хляб и надникна вътре.
— Може да са я взели санитарите от линейката — предположих аз.
— Защо ще правят такова нещо?
— Сигурно са помислили, че е на мъртвия и са я сложили в джоба му.
— Точно така! — извика Крафт и изтича навън през вратата.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ТРЕТА
ШЕСТСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА…
Вече споменах, че едно от нещата в куфара, който донесе Хелга, беше книга, написана от мен. Ръкопис. Никога не съм имал намерение да го публикувам. Смятах, че такова нещо не може да се издаде, освен от някой порнограф.
Заглавието беше „Мемоарите на един моногамен Казанова“. В книгата разказвах за победите си над стотиците жени, които жена ми, моята Хелга, някога беше. В текста имаше нещо клинично, вманиачено — налудничаво, според някои. Представляваше дневник, описващ еротичния ни живот ден по ден през първите две години от началото на войната — и нищо друго. Нямаше и една дума, от която да личи за кое столетие или за кой континент става дума.
Един мъж с много настроения, една жена с много настроения. В началото обстановката се споменава бегло, но после изчезва напълно.
Хелга знаеше, че водя този особен дневник. Беше се превърнал в инструмент, който не позволяваше сексуалните ни удоволствия да се притъпят. Книгата не беше само описание на един експеримент, но и част от самия експеримент — целенасочен експеримент на един мъж и една жена, безкрайно привлечени един към друг сексуално.
Повече от това.
Които един за друг бяха единствена причина да живеят, дори и да нямат никакво друго удовлетворение.
Епитафът на книгата е точен, струва ми се. Това е стихотворение от Уилям Блейк, наречено: „Отговор на въпроса“.
Тук бих могъл да добавя, съвсем на място, и последната глава, описваща нощта, която прекарахме с Хелга в един нюйоркски хотел, след като не се бяхме виждали толкова много години.
Оставям на вкуса и деликатността на редактора да замени което намери за добре с невинни многоточия.
„Мемоарите на един моногамен Казанова“, 643-а глава
Бяхме разделени шестнайсет години. Първата страст тази вечер се появи във върховете на пръстите ми. Други части от мен… които бяха удовлетворени по-късно, бяха удовлетворени ритуално, изцяло, с клинично съвършенство. Никоя част от мен не би могла да се оплаче, никоя част от жена ми не би могла да се оплаче, уверен съм в това, че е станала жертва на празен, отнемащ време … или некачествен труд. Но върховете на моите пръсти получиха най-доброто тази нощ…
С това не искам да кажа, че съм … старец, зависещ, ако трябва да доставя удоволствие на жена, от предварителната … игра и нищо повече. Напротив, бях не по-лош любовник от седемнайсетгодишен … хлапак и неговото … момиче.
И изпълнен с удивление.
Удивлението живееше във върховете на пръстите ми. Спокойни, находчиви, мислещи бяха тези изследователи на… тези стратези на… тези разузнавачи и войници, когато заемаха позиция в района на …
И научиха само добри новини от…
Жена ми беше… робиня, легнала с император тази нощ, сякаш онемяла, сякаш неспособна да произнесе и дума на моя език. И въпреки всичко колко красноречива беше, как очите и дъхът и изразяваха, което трябва, колко неспособни бяха да не изразят, което трябва…
И колко простичка, колко възвишено позната беше приказката, която нейното … тяло разказваше! … Беше като приказката на ветреца за себе си, като приказката на розата за себе си…
И след това замислените ми, умели, благодарни пръсти станаха по-алчни същества, инструменти на удоволствието без спомени, без обноски, без търпение. И моята робиня ги посрещна с алчна … докато самата Майка Природа, изискала от нас най-екстравагантните неща, повече нямаше какво да желае. Майката Природа, самата … обяви края на играта…
И се отделихме …
И заговорихме за първи път, откакто легнахме.
— Здравей — каза тя.
— Здравей — казах аз.
— Добре дошъл у дома.
Край на 643-а глава. На следващата сутрин небето над града беше чисто, твърдо и ярко, наподобяващо вълшебен купол, който би се разпилял на хиляди парчета, ако го чукнеш, или би зазвънял като гигантска стъклена камбана.
Аз и моята Хелга излязохме забързано от хотела. Бях изпълнен с царствено внимание към нея, уважението и благодарността и бяха не по-малко величествени. Бяхме прекарали чудесна нощ.