— И разстрелян.
— За плагиатство?
— За оригиналност — каза Уиртанен. — Плагиатството е най-незначителното прегрешение. Какво може да навреди, ако някой напише нещо, което вече е написано? Истинската оригиналност е тежко престъпление, което често изисква жестоко и необикновено наказание, преди да получи последния смъртен удар.
— Не разбирам.
— Твоят приятел, Крафт-Потапов, се е досетил, че ти си авторът на много от нещата, за чието авторство е претендирал Бодовсков. Докладвал е фактите на шефовете си в Москва. Вилата на Бодовсков е била претърсена. Открили са вълшебния куфар с твоите ръкописи, скрит в сеновала на плевнята му.
— Е, и?
— Всичко, написано от теб, се оказало публикувано.
— Е, и?
— Бодовсков бил започнал да попълва съдържанието на куфара със своя собствена магия. Агентите открили две хиляди страници сатира за Червената армия, написана със стил, който значително се различавал от този на Бодовсков. За това небодовсковско поведение, Бодовсков бил разстрелян. Но, стига толкова за миналото — каза изведнъж Уиртанен. — Чуй какво имам да ти кажа за бъдещето. След половин час — той погледна часовника си — къщата на Джоунс ще бъде завзета. В момента е обкръжена. Не исках да си там, защото нещата са достатъчно усложнени и без това.
— Къде предлагаш да отида?
— Не се връщай в апартамента си. Патриотите са го разпартушинили. Вероятно ще разпартушинят и теб, ако те хванат там.
— Какво ще стане с Рези? — попитах.
— Само ще я депортират. Не е извършила никакво престъпление.
— Ами с Крафт?
— Очаква го солиден престой в затвора. Няма нищо срамно. Струва ми се, че и без това би предпочел тукашния затвор, пред завръщането у дома. Преподобният доктор Лайънъл Дж. Д. Джоунс ще влезе в дранголника за незаконно притежание на оръжие и всички други чисто криминални прегрешения, които успеем да докажем. За отец Кийли не се предвижда нищо и предполагам, че пак ще тръгне да скита из бедняшките квартали. Черният фюрер също ще бъде освободен.
— А железните гвардейци?
— Железните гвардейци на белите синове на Американската конституция — отговори Уиртанен — ще изслушат една впечатляваща лекция за това, колко незаконни са в тази страна всякакви частни армии, убийства, бунтове, предателства и насилствени сваляния на правителства. После ще бъдат изпратени вкъщи, за да образоват родителите си, ако подобно нещо е възможно.
Уиртанен отново погледна часовника си.
— По-добре тръгвай… изчезни от този район.
— А мога ли да попитам кой е твоят агент в къщата на Джоунс? Кой пъхна бележката в джоба ми?
— Можеш да попиташ, но сигурно знаеш, че няма да ти кажа.
— Не можеш да ми се довериш дотолкова?
— Как мога да се доверя на човек, който е бил толкова добър шпионин като теб, мм?
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И СЕДМА
ОНОВА СТАРО ЗЛАТНО ПРАВИЛО…
Тръгнах си.
Но не успях да се отдалеча кой знае колко, преди да си дам сметка, че единственото място, където искам да отида, е къщата на Джоунс, в която бяха моята любима и най-добрият ми приятел.
Вече знаех какви са в действителност, но също така беше факт, че освен тях нямах нищо друго.
Влязох по същия начин, по който излязох, през склада за въглища.
Рези, отец Кийли и Черният Фюрер играеха карти.
Никой не беше забелязал отсъствието ми.
Железните гвардейци на белите синове на Американската конституция имаха занятие по флагова сигнализация в котелното. Занятието се водеше от един от тях.
Джоунс се бе качил горе, за да пише, за да твори.
Крафт, руският шпионин, разглеждаше списание „Лайф“, на чиято корица се мъдреше снимка на Вернер фон Браун. Беше го отворил на средата, където имаше панорама на блато от ерата на влечугите.
Свиреше малко радио. Обявиха поредната песен. Спомнях си заглавието на песента. Това не беше някакво чудо на тоталната памет, а по-скоро заглавието се оказа подходящо за момента… всъщност за всеки момент. Беше: „Онова старо златно правило“.
По мое настояване, Институтът за документиране на военнопрестъпниците в Хайфа издири текста на тази песен. Ето го:
— Какво играете? — попитах картоиграчите.
— „Стара дама“ — отвърна отец Кийли. Той гледаше на играта сериозно. Искаше да победи и видях, че държи дама пика, Старата дама, в ръката си.