Бих изглеждал по човечен, тоест, по симпатичен, ако в този момент заявях, че съм примигвал, че съм се просълзявал, че едва не съм припаднал от чувството за нереалност.
Съжалявам.
Не беше така.
Признавам един свой зловещ недостатък. Всичко, което виждам, чувам, вкусвам или помирисвам, е истинско за мен. Аз съм толкова доверчива играчка в ръцете на сетивата си, че нищо не ми се струва нереално. Тази бронирана доверчивост не изчезва, дори когато ме ударят по главата, когато се напия или, както беше при едно странно приключение, което не касае настоящата история, съм под влиянието на кокаина.
Там, в избата на Джоунс, Джордж Крафт ми показа фон Браун от корицата на „Лайф“ и ме попита дали го познавам.
— Фон Браун? — попитах. — Томас Джеферсън на космическата ера? Разбира се. Баронът танцува веднъж с жена ми на приема по случай рождения ден на генерал Валтер Доненберг в Хамбург.
— Добре ли танцува?
— Малко дървено, както всички нацисти, ако се наложеше да танцуват.
— Мислиш ли, че сега би те познал? — попита Крафт.
— Сигурен съм. Преди около месец го срещнах на Петдесет и втора улица и ме повика по име. Беше шокиран, като ме видя в това положение. Каза ми, че познавал много хора в рекламния бизнес и предложи да ходатайства, за да ми дадат работа.
— Би се справял добре — отбеляза Крафт.
— Със сигурност нямам някакви силни убеждения, които да попречат посланието на клиента ми да достигне до потенциалните купувачи.
Играта на карти свърши и отец Кийли загуби. Тази стара девственица все още стискаше дама пика в ръка.
— Е — каза отецът с тон на човек, който е печелил много в миналото и разполага с бъдещето — не можеш вечно да побеждаваш.
Той и Черният фюрер се качиха горе, спирайки на всеки няколко стъпала, за да броят до двайсет.
Рези, Крафт-Потапов и аз останахме сами.
Рези се приближи до мен, обгърна кръста ми с ръка и опря лице в гърдите ми.
— Само помисли, скъпи — въздъхна тя.
— Ммм?
— Утре ще сме в Мексико.
— Хм.
— Изглеждаш разтревожен.
— Аз? Да се тревожа?
— Замислен си.
— Приличам ли ти на замислен? — попитах Крафт-Потапов. Той отново разглеждаше картинката с динозаврите.
— Не.
— Добрият стар, нормален аз.
Крафт посочи един птеродактил, разперил криле над блатото.
— Кой би помислил, че това нещо може да лети?
— Кой би помислил, че разнебитена стара пръдня като мен ще спечели сърцето на такова красиво момиче? И освен това, че може да има такъв талантлив, верен приятел?
— За мен никак не е трудно да те обичам — заяви Рези. — Винаги съм те обичала.
— Мислех си… — започнах аз.
— Кажи ми мислите си — настоя Рези.
— Може би Мексико не е най-подходящото място за нас?
— Винаги можем да продължим — обади се Крафт.
— Може би на летището в Мексико сити ще има как да се качим на някой реактивен самолет и…
Крафт остави списанието.
— И къде ще отидем?
— Не знам. Но ми се ще да стане веднага. Изглежда ме вълнува самото движение. Твърде дълго живях на едно място.
— Хъм — изсумтя Крафт.
— Може би в Москва — продължих аз. — Много бих искал да видя Москва.
— Това е нещо ново — отбеляза Крафт.
— Не ти ли харесва?
— Ще… ще трябва да помисля.
Рези опита да се отдели от мен, но аз я задържах.
— И ти помисли — казах и аз.
— Щом искаш — отвърна тя едва чуто.
— Боже мой! — възкликнах и я разтърсих, за да я ентусиазирам. — Колкото повече мисля за това, толкова повече ми харесва! Ако между полетите останем в Мексико сити и две минути, вече ще е твърде много за мен!
Крафт стана и закърши пръсти усилено.
— Това шега ли е? — попита той.
— Шега ли? Стар приятел като теб би трябвало да знае дали се шегувам или не.
— Трябва да се шегуваш. Какво толкова интересно намираш в Москва?
— Опитвам се да открия един друг стар приятел.
— Не знаех, че имаш приятели в Москва.
— Не съм сигурен, че е в Москва. Но е някъде в Русия. Ще трябва да го потърся.
— Как се казва? — попита Крафт.
— Степан Бодовсков.
— О! — възкликна Крафт. Седна отново и отвори списанието.
— Чувал ли си за него?
— Не.
— Ами за полковник Йона Потапов?
Рези се отскубна от мен и опря гръб в най-далечната стена.
— Ти познаваш ли Потапов — попитах я.
— Не.
— А ти? — попитах Крафт.
— Не — отговори той. — Разкажи ми за него.
— Той е комунистически агент. Опитва се да ме отведе в Мексико сити, за да бъда отвлечен и изправен пред съда в Москва.
— Не! — извика Рези.
— Мълчи! — скастри я Крафт. Той стана, хвърли списанието настрана. Опита се да извади малкия пистолет от джоба си, но аз го изпреварих с „Люгер“-а.