Арпад, след като се изправил лице в лице пред перспективата да се окаже евреин в нацистка Германия, не станал брикет. Точно обратното. Снабдил се с фалшиви документи и се записал в унгарските SS.
Този факт е в основата на симпатиите му към мен.
— Кажи им на какво е способен човек, за да остане жив! Какво толкова благородно има в това да си брикет?
— Слушал ли си някое от радиопредаванията ми? — попитах го аз. Оръдието на моите военни престъпления бяха радиопредаванията. Бях нацистки радиопропагандист, хитър и изпълнен с омраза антисемит.
— Не — отговори той.
Аз му подадох едно транскрибирано мое радиопредаване, доставено ми от института в Хайфа.
— Прочети го.
— Не е нужно — отвърна той. — В онези дни всички непрекъснато повтаряха едно и също.
— Все едно, прочети го… като услуга.
И той започна да чете, а лицето му ставаше все по-вкиснато и по-вкиснато. Най-накрая ми върна листа.
— Разочароваш ме.
— Така ли?
— Толкова е слабо! Няма сол, няма пипер, няма жар! Мислех, че си бил майстор на расовите обиди!
— А не съм ли?
— Ако някой от моето отделение в SS беше говорил толкова приятелски за чифутите — каза Арпад, — щях да наредя да го разстрелят за предателство! Гьобелс трябваше да те уволни и на твое място да вземе мен, за да бичувам евреите по радиото както трябва! На земята щяха да и се изприщят ушите, като ме слуша!
— Но ти вече си изпълнявал своята мисия в SS — отбелязах аз.
Арпад се усмихна, припомняйки си дните в SS.
— Какъв ариец бях!
— И никой не те заподозря? — попитах го аз.
— Кой би посмял? Бях толкова чист и вдъхващ ужас ариец, че дори ме зачислиха към специална част. Задачата ни беше да открием как така евреите винаги научават плановете на SS. Отнякъде изтичаше информация и ние трябваше да спрем това безобразие. — Изглеждаше обиден и възмутен, въпреки че самият той бе пускал тази информация.
— И успя ли частта ти да изпълни задачата?
— С радост мога да кажа, че четиринайсет души от SS бяха разстреляни по наша препоръка. Адолф Айхман лично ни поздрави.
— Значи си го познавал, така ли?
— Да… — отвърна Арпад. — И съжалявам, че тогава не знаех колко важен е той.
— Защо?
— Щях да го убия — каза Арпад.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КОЖЕНИ РЕМЪЦИ…
Бернард Менгел — полският евреин, който ме надзирава от полунощ до шест сутринта, също е на моята възраст. Веднъж през Втората световна война той спасил живота си като се направил на толкова умрял, че някакъв германски войник успял да му извади три зъба, без да разбере, че си има работа с жив човек.
Войникът искал да вземе трите му златни коронки.
Взел ги.
Менгел казва, че тук, в затвора, спя много шумно, че се въртя и говоря насън цяла нощ.
— Ти си единственият, за когото съм чувал — каза ми Менгел тази сутрин, — че го гризе съвестта за нещата, които е правил през войната. Всеки друг, независимо на чия страна е бил, независимо какво е правил, се смята за добър човек, който не би могъл да постъпи по никакъв друг начин.
— А кое те кара да мислиш, че ме гризе съвестта? — попитах го аз.
— Като те гледам как спиш, как сънуваш… Дори и Хьос не спеше така. До самия край спеше като светец.
Менгел говореше за Рудолф Франц Хьос, коменданта на концентрационния лагер Аушвиц. Под неговите нежни грижи в газовите камери бяха попаднали милиони евреи. Менгел знаеше доста за Хьос. Преди да замине за Израел през 1947 година, той бе помогнал да го обесят.
И не го бе направил, като свидетелства против него, а съвсем буквално — с двете си ръце.
— Когато Хьос беше обесен — каза ми той, — с вързани крака, аз му сложих примката и я затегнах.
— Това донесе ли ти удовлетворение? — попитах.
— Не. Бях като всички останали, преживели войната.
— Какво искаш да кажеш?
— Бях докаран дотам, че не можех да чувствам каквото и да било — обясни Менгел. — Всяка работа си беше работа и никоя не се смяташе нито за по-добра, нито за по-лоша от останалите.
— След като обесихме Хьос — каза ми Менгел, — аз си събрах нещата и тръгнах да се прибирам у дома. Закопчалката на куфара ми беше счупена, така че го стегнах с дълъг кожен ремък. Два пъти в рамките на един час свърших една и съща работа — веднъж с Хьос и веднъж с куфара си. И в двата случая се чувствах еднакво.
ГЛАВА ПЕТА
ПОСЛЕДНАТА, НАЙ-ПЪЛНА МЯРКА…
Аз също познавах Рудолф Хьос, коменданта на Аушвиц. Запознахме се на празненството по случай Новата 1944 г. във Варшава.