Но никога умишлено не съм повреждал зъб от зъбчатите колела на моята мислеща машина, никога не съм си казвал: „Мога да мина и без този факт“.
Хауард У. Камбъл, младши се хвали! Все още е останал живот в старото момче!
А там, където има живот…
Има живот.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ДЕВЕТА
РЕЗИ НОТ НАПУСКА С ПОКЛОН…
— Единственото ми съжаление е — прозна доктор Джоунс на специалния агент там, на стълбата към избата, — че мога да дам на страната си само един живот.
— Ще видим дали няма да изровим и някои други съжаления — отвърна агентът.
Железните гвардейци на белите синове на Американската конституция надойдоха от котелното. Някои от тях бяха изпаднали в истерия. Параноята, която родителите им бяха набивали в главите им толкова дълго, започваше да се проявява. Та тук ставаше дума за политическо преследване!
Един от младежите сграбчи американското знаме за дръжката и заблъска с орела на върха му тръбите на тавана.
— Това е знамето на вашата страна! — развика се той.
— Този факт вече ни е известен — каза специалният агент. — Вземете му го.
— Този ден ще остане в историята — обади се Джоунс.
— Всеки ден остава в историята — отвърна агентът. — Добре. Къде е човекът, който нарича себе си Джордж Крафт?
Крафт вдигна ръка. Направи го почти с радост.
— Това знаме и на вашата страна ли е? — попита агентът със сарказъм.
— Ще трябва да го погледна отблизо — заяви Крафт.
— Как се чувства човек, когато дългата му бляскава кариера изведнъж свърши?
— Всички кариери свършват. Знам го от много отдавна.
— Може би ще направят филм по биографията ви.
Крафт се усмихна.
— Може би. Но ще искам много пари за правата върху заснемането.
— Само един актьор би могъл да изиграе ролята истински — усмихна се специалният агент. — Може би никак няма да е лесно да го наемат.
— Така ли? — попита Крафт. — И кой е той?
— Чарли Чаплин. Кой друг може да изиграе шпионин, който не е преставал да пие от 1941 до 1948 година? Кой друг би могъл да изиграе руски шпионин, изградил мрежа, състояща се почти изцяло от американски агенти?
Външната любезност на Крафт изчезна и под нея се появи един пребледнял, сбръчкан старец.
— Това не е вярно! — извика той.
— Попитайте началниците си, ако не вярвате на мен.
— Те знаят ли?
— Най-накрая загряха. Ако се беше прибрал у дома, не те очакваше нищо по-добро от куршум в тила.
— Защо ме спасихте?
— Да кажем, от сантименталност.
Крафт се замисли над положението и шизофренията го спаси елегантно.
— Всъщност, нищо от това не ме засяга — заключи той и възвърна самообладанието си.
— Защо? — попита специалният агент.
— Защото съм художник. Това е главното, което съм.
— Не забравяй да занесеш боите и четките си в затвора — каза агентът и се обърна към Рези. — А вие, разбира се, сте Рези Нот.
— Да — отвърна тя.
— Доволна ли сте от малкия си престой в страната ни?
— Какво се очаква от мен да отговоря?
— Каквото пожелаете. Ако имате някакви оплаквания, ще ги предам на съответните компетентни власти. Опитваме се да увеличим туристическия поток от Европа.
— Говорите много смешни неща — поклати глава тя, без да се усмихва. — Съжалявам, че и аз не мога да ви отговоря със същото. Не ми е до смях.
— Съжалявам да го чуя — каза специалният агент.
— Вие не съжалявате. Аз съм тази, която съжалява. Съжалявам, че няма за какво да живея. Единственото, което имам, е любовта ми към един човек, но този човек не ме обича. Той е толкова изхабен, че вече не е в състояние да обича. От него не е останало нищо, освен любопитство и две очи. Не мога да ви кажа нищо смешно — продължи Рези, — но мога да ви покажа нещо интересно.
Тя сякаш докосна устните си с пръст. Всъщност, мушна в устата си капсула цианкалий.
— Ще ви покажа как една жена умира, заради любовта.
И тогава Рези Нот залитна и падна в обятията ми мъртва.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТА
ОТНОВО СВОБОДЕН…
Бях арестуван, заедно с всички останали в къщата. Пуснаха ме след по-малко от час, благодарение на намесата на моята кръстница, синята фея, предполагам. Задържаха ме за известно време в един апартамент, на чиято врата не пишеше нищо, в Емпайър Стейт Билдинг.
Един агент ме придружи надолу в асансьора и до тротоара, връщайки ме в потока на живота. Направих около петдесет крачки и спрях.