— Значи така искаш да играем? — смая се той.
И тогава болката от натрошената ръка пропълзя по нервната му система и в очите му се появиха сълзи.
— Махай се оттук! — казах му аз. — Или искаш да счупя и другата ти ръка? Или главата?
Опрях върха на ръжена до слепоочието му и добавих:
— И преди да излезеш, ще ми дадеш пистолета или ножа… Каквото там имаш.
Той поклати глава. Болката беше толкова ужасна, че не беше в състояние да говори.
— Не си въоръжен? — учудих се аз.
Той отново поклати глава.
— Честен двубой. Честен.
Опипах джобовете му и в тях наистина нямаше никакво оръжие. Свети Георги смяташе да победи змея с голи ръце!
— Ти глупав, пиян еднорък кучи син! — извиках аз, скъсах брезента на вратата и изритах закованите на вратата дъски. След това изтиках О’Хеър навън, на площадката на стълбите.
Спря го парапета и той се втренчи надолу към подканящата спирала, към сигурната смърт в подножието.
— И не съм нито твоя съдба, нито Дяволът! Погледни се! Тръгнал си да убиваш злото с голи ръце, а сега си тръгваш обкичен със слава, колкото ако някой автобус те беше напръскал с кал! И не заслужаваш повече от това! Всеки, който е тръгнал да се бори с чистото зло не заслужава нищо повече!
Има много причини, за да се биеш, но няма причина да мразиш без мярка, при това да мислиш, че Бог Всемогъщи мрази заедно с теб! Къде е злото? То е онази голяма част от всеки човек, която иска да мрази без ограничения, която иска Бог да е на нейна страна в омразата. Това е онази част от всеки човек, която намира грозотата за толкова привлекателна!
Това е онази част от имбецила, казвам аз, която наказва и унижава, и с радост обявява войни.
Не знам дали думите ми, унижението или болката накараха О’Хеър да повърне, но той повърна. Изригна мръсотията от четвъртия етаж надолу по стълбите.
— Изчисти! — заповядах му аз.
Той се обърна към мен, а очите му още бяха пълни с неукротима омраза.
— Все някога ще те пипна, братко.
— Може би. Но това няма да промени съдбата ти, изтъкана от провали, сладолед, много деца, термити и пълна липса на пари. Ако толкова много искаш да си войн от Легионите на Бога, опитай в Армията на спасението.
И О’Хеър си тръгна.
ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА
КАМ-БАУ…
На затворниците често се случва да се събудят сутрин и да се чудят защо са в затвора. В такива случаи аз предлагам на себе си теорията, че съм попаднал в затвора, защото не можах да се заставя да премина през или да прескоча повръщнята на друг човек. Става дума за повръщнята на Бърнард Б. О’Хеър върху най-долната площадка на стълбите.
Излязох от апартамента си малко след О’Хеър. Нямаше какво да ме задържи там. Взех и един спомен, съвсем случайно. Когато излизах, изритах нещо на пода и то изхвърча вън, на площадката. Вдигнах го и се оказа една от шахматните фигури, които бях изрязал от дръжка на метла.
Мушнах я в джоба си. Все още е у мен. И докато я мушках в джоба си, до обонянието ми достигна вонята на гадостта, която бе сътворил О’Хеър.
Когато заслизах по стълбите, вонята стана по-лоша.
Когато стигнах до площадката пред вратата на младия доктор Епстайн, човек, прекарал детството си в Аушвиц, вонята ме накара да спра.
След това почуках на вратата му.
Докторът отвори по пижама и хавлия.
— Да? — каза той.
— Мога ли да вляза? — попитах аз.
— По медицински въпрос ли? — поинтересува се той. Вратата беше затворена с верига.
— Не. Политически. Личен.
— Не може ли да почака?
— Предпочитам да не чака.
— Може ли все пак да знам за какво става дума?
— Искам да отида в Израел, за да ме съдят.
— Какво?
— Искам да бъда съден за престъпленията ми против човечеството. Желая да отида в Израел.
— Защо идваш при мен?
— Помислих си, че може би познаваш някого… някой, който би искал да бъде уведомен.
— Аз не съм представител на Израел — каза той. — Аз съм американец. Утре ще можеш да намериш всички израелци, които са ти необходими.
— Бих искал да се предам на човек, лежал в Аушвиц.
Това го изкара от кожата.
— Тогава намери някой, който мисли за Аушвиц през цялото време! Има достатъчно, които не мислят за нищо друго! Аз никога не мисля за това!
И затръшна вратата.
Замръзнах отново, защото не успях да осъществя единствената цел, която виждах пред себе си. Това, което Епстайн каза — че на сутринта ще успея да намеря достатъчно израелци, беше вярно.
Но дотогава оставаше цяла нощ, а аз не можех да помръдна.
Чух как докторът разговаря с майка си вътре. На немски.