Почти не хапнал. Като правило апетитът му бил неутолим и той често дамгосвал като неправдоподобни всички романи, чиито герои оставят храната си недокосната. До тази вечер не допускал, че подобен подвиг е в кръга на възможното. А ето че интересът му към обилно поднасяната храна бил сведен до нулата. Душата му копнеела единствено за края на тези мъки, за да може да се свие в своето скромно ъгълче насаме с мъката си. Компанията явно се канела след вечеря да продължи веселието в гостната, но тя нямало да бъде ощастливена от присъствието на Дъдли Финч. На Дъдли Финч му дайте само да се уединява в Синята стая.
Та както си седял два часа по-късно във въпросната стая, изведнъж нещо проблеснало в мислите му — нещо, споменато от Робърта: как Роналд Атуотър си тръгнал скоропостижно с влака, разнасящ млякото. На времето не обърнал внимание на тези думи, ала ето че сега взела да го спохожда с нарастваща сила мисълта, че разнасящият мляко влак май щял да изиграе съществена роля в живота му. Тази гадна къща явно била навикнала да я напускат по този начин и нещо му подсказало, че няма да е зле да е подготвен за една такава евентуалност.
Още веднъж натиснал звънеца.
— Да, сър? — появил се прислужникът.
— Слушай — започнал Дъдли, — в колко часа тръгва влакът, с който разнасят млякото?
— Кой влак, сър?
— Онзи, с който разнасят млякото.
— Мляко ли желаете, сър?
— Не! — Дъдли сподавил неудържимото желание да зашемети този тъпанар с една от обувките четирийсет и осми номер. — Просто се интересувам в колко часа тръгва влакът, с който разнасят млякото. В случай, че се наложи… ъ-ъ… да си тръгна внезапно.
— Ще попитам, сър.
И се запътил с голямата новина право към щабквартирата на прислугата.
— Познайте какво ми се случи!
— Казвай, Томас — снизходително го насърчил икономът Симънс.
— Големия фасон (защото под главното стълбище, където било царството на прислугата, Дъдли вече бил известен под това име), възнамерява да духне с влака, дето разнася млякото!
— Какво! — надигнал Симънс от креслото въззакръглените си форми. Той съвсем не споделял веселието на своя подчинен. — Трябва незабавно да уведомя милейди. Незабавно!
Последният гост вече се бил сбогувал с лейди Уикъм и тя се канела да се оттегли към напълно заслуженото си легло, когато в салона нахълтал угриженият и разтревожен Симънс.
— Мога ли да кажа нещо на милейди?
— Какво има, Симънс?
— Първо бих искал милейди да ми позволи да попитам дали… ъ-ъ… младият джентълмен с костюма от туид е личен приятел на милейди.
Лейди Уикъм се стъписала. Не било в навиците на Симънс да довтасва при нея и да завързва дружеска беседа по повод гостите й, така че в първия миг се изкушила да му каже, че това не е негова работа. Ала нещо й подсказало, че в такъв случай току-виж изпуснала някое интересно сведение.
— Каза, че е приятел на госпожица Робърта — снизходително отвърнала тя.
— Каза? — многозначително повторил икономът и този път зловещият смисъл, вложен в тази думичка, не оставил и капка съмнение.
— Какво имаш предвид, Симънс?
— Моля да ме извините, милейди, но аз съм убеден, че този господин е пристигнал тук с престъпни намерения. Томас ми докладва, че куфарът на същия съдържа пълен комплект маскировка и всякакъв криминален реквизит.
— Маскировка? Каква маскировка?
— Сведението, получено от Томас, не беше особено конкретно, милей-ди, но все пак останах с впечатлението, че става дума за маскировка от инфантилно естество. А преди малко, милейди, същият господин е правил допитвания относно часа на отпътуването на влака, който разнася млякото.
— Млякото!
— Освен това Томас ме осведоми, че този господин останал неприятно изненадан, когато научил за пристигането на още гости. Според мен, милейди, той е възнамерявал да обере набързо къщата веднага след вечеря и да избяга с влака в девет и петдесет и седем минути. Тъй като присъствието на други гости е осуетило намерението му, той ще се опита да го доведе до успешен завършек някъде в малките часове на нощта и да се измъкне с влака, който разнася млякото.
— Симънс!
— Това е моето мнение, милейди.
— Боже мой! Сега се сещам… той ми каза, че госпожица Робърта щяла да пристигне тази вечер, а нея никаква я няма!