Прибрах се у дома половин час след идването на Кристин. Веднага щом видях паркираната й до входа кола, съобразих, че предстои да се случи нещо неприятно. Надявах се, че съм успяла да пристигна навреме, но от необичайната тишина, царяща в дома, разбрах, че съм закъсняла. Нещо вече се бе случило. Кристин никога не преставаше да говори, дори и когато има само една маймуна за аудитория. За нея тишината бе предизвикателство, подобно на бяло платно — трябваше непременно да я запълни със звученето на собствения си глас.
Домът бе притихнал и без никакъв признак на живот. Като започнах да осъзнавам какво се бе случило, с тихи стъпки прекосих студиото, столовата и кухнята и се озовах откъм задната страна на къщата. Внимателно надникнах през открехнатата врата на гаража.
Това бе горчивият момент на истината. Доркас, освободила се от моето влияние, най-сетне си бе създала собствен стил. Рисуваше с бързи и уверени движения. Не обаче по начина, който така усърдно се бях опитала да й обясня. Що се отнася до темата…
Почувствах се силно наранена, когато видях карикатурата, която Кристин наблюдаваше с нескривано наслаждение. След всичко, което бях направила за Доркас, това ми се стори черна неблагодарност. Разбира се, сега много добре знам, че от нейна страна не е имало никаква зла умисъл, и че тя просто е търсила самоизява. Психолозите и изкуствоведите, отразили нейната изложба в музея Гугенхайм, твърдят, че портретите й хвърлят ярка светлина върху взаимоотношенията между хората и животните и ни позволяват за пръв път да погледнем на човешката раса отстрани. Аз обаче имах по-друго мнение по въпроса, когато в онзи момент й наредих да се прибере веднага в кухнята.
Угнети ме не само темата на нейното произведение. Угнети ме най-вече мисълта, че си бях изгубила напразно времето, което бях отделила, за да я науча не само на техника на рисуване, но и на обноски. Седнала срещу статива с ръце, скръстени на гърдите, тя бе пренебрегнала всичко, което се бях опитала да й обясня.
Още тогава, в самото начало на своята кариера на независим творец, Доркас убедително доказа, че в нейните бързо движещи се крака имаше повече талант, отколкото в моите две ръце.