Пити зашляпа към него, с разтворени ръце, викаше и плачеше и се смееше. Хол тръгна към него, газеше и залиташе. Пити, до гърди във водата също газеше и залиташе.
Хванаха се.
Хол, въпреки че дишаше тежко и шумно, вдигна момчето на ръце и го изнесе на плажа, където и двамата се проснаха, едва поемайки си дъх.
— Татко? Няма ли я вече? Тази гадна маймуна?
— Да. Мисля, че я няма. Този път завинаги.
— Лодката се разпадна. Тя просто… се разпадна под теб.
Хол погледна към дъските, които се носеха свободно по вълните на десет-дванадесет метра от тях. Те по нищо не напомняха за здравата лодка, която той бе изтеглил от навеса.
— Сега всичко е наред — каза Хол и се облегна на лакти. Затвори очи и обърна лице към слънцето.
— Видя ли облака? — прошепна Пити.
— Да. Но не го виждам сега… а, ти?
Погледнаха небето. Тук и там бяха разпръснати леки бели облачета, но големият черен облак го нямаше. Беше изчезнал, така както той каза.
Хол изтегли Пити и го изправи на крака
— В къщата трябва да има кърпи. Хайде. — Но той се спря и погледна сина си. — Беше лудост да тичаш към мен така.
Пити го погледна сериозно.
— Ти беше много смел, татко.
— Така ли? — През съзнанието му не бе минавала мисъл за смелост. Само страхът. Страхът му бе твърде голям, за да види нещо друго. Ако наистина е имало нещо друго. — Хайде, Пити.
— Какво ще кажем на мама?
Хол се усмихна.
— Де да знам, бе, човек. Ще измислим нещо.
Той се спря още един миг, загледан в дъските, които се носеха по водата. Езерото пак бе спокойно, по повърхността му просветваха леки вълнички. Изведнъж Хол си помисли за някакви летовници, които въобще не познаваше — един мъж и може би неговият син. Те ловяха риба, бяха излезли за големите риби. Хванах нещо, татко! крещи момчето. Навий нагоре и ще видим, казва бащата и от дълбините се издига с провиснали по чинелите водорасли, с ужасяваща, примамлива усмивка… маймуната.
Той потрепери… но това бяха неща, които само можеше да се случат.
— Хайде — подкани той отново Пити и двамата тръгнаха нагоре по пътеката, през огнената октомврийска гора, към дома.
Откъс от „Бриджтън Нюз“
24 октомври, 1980
от Бетси Морияти
Стотици мъртви риби бяха намерени да плават с коремите нагоре в езерото Кристъл Лейк край град Каско в края на миналата седмица. Изглежда най-голямо количество са умрели в областта Хънтърс Пойнт, въпреки че подводните течения затрудняват точното определяне на мястото.
Мъртвите риби са от всички видове, които се срещат в тези води — синьоперки, щуки, шарани, канадски и обикновени пъстърви, дори една сьомга.
Представители на ловно-рибарския съюз заявиха, че са много озадачени…