Стенейки, Хол бутна дъските над дупката, в ръцете му се забиваха трески, но той не им обръщаше внимание, в онзи момент дори не ги усещаше. И пак продължаваше да я чува, дори през дъските, приглушено и още по-ужасяващо: тя беше там долу, в каменната тъмнина, биеше си чинелите, мърдаше противното си тяло, а звукът идваше горе като насън.
Данг-данг-данг-данг, кой умря този път?
Той с мъка си проби път през къпиновите храсти. Бодлите бързо очертаваха нови линии от избиваща кръв по лицето му, а репеите се оплетоха в краката му и той се просна в цял ръст, в ушите му още звънтеше, сякаш звукът го следваше. По-късно чичо Уил го беше намерил да хълца, седнал на една стара гума в гаража и си бе помислил, че плаче за мъртвия си приятел. Така си и беше. Но, освен това, той плачеше от преживения ужас.
Той бе хвърлил маймуната в кладенеца следобеда. Същата вечер, когато здрачът припълзя през пробляскващата мантия на ниската мъгла, една кола, движеща се прекалено бързо при намалената видимост бе сгазила котката на леля Айда — Манкс на пътя и бе продължила, без да спре. Вътрешностите й бяха пръснати навсякъде. Бил бе повръщал, а Хол само си бе отвърнал лицето, своето бледо, спокойно лице, чуваше, сякаш някъде от много далече, как леля Айда хълца, (това след новината за момчето на МакКейб я бе накарало да плаче почти до истерия и минаха около два часа, преди чичо Уил да успее да я успокои напълно). Сърцето му бе пълно със студена, почти екзалтирана радост. Не е бил неговият ред. Бил е редът на Манкс, не на него, не на брат му Бил или чичо Уил (просто шампиони на родеото). И сега маймуната я нямаше, беше в кладенеца и една пършива котка Манкс с червиви уши, не беше прекалено висока цена. Ако маймуната искаше да си бие дяволските чинели сега, нека си ги бие. Можеше да ги бие и блъска за пълзящите буболечки и бръмбари, тъмните неща, които живееха в каменното гърло на кладенеца. Там долу ще се скапе. Гадните й зъби, колелца и пружини ще ръждясат там долу. Ще умре там долу. В тинята и мрака. Паяци ще й изплетат покров.
Но… тя се бе върнала.
Съвсем бавно, Хол покри отново кладенеца и в ушите си чуваше фантомното ехо на чинелите:
Данг-данг-данг-данг, кой е мъртъв, Хол? Тери ли? Или Денис? Пити ли, Хол? Той ти е любимецът, нали? Той ли? Данг-данг-данг-данг!
— Остави я!
Пити се стресна и изпусна маймуната и в продължение на един кошмарен миг Хол си помисли, че с това ще свърши всичко, че това сътресение ще задвижи механизма и чинелите ще започнат да се удрят и да се блъскат.
— Татко, изплаши ме.
— Извинявай. Аз просто… не искам да играеш с това. Другите бяха ходили на кино и той си бе помислил, че ще пристигне преди тях в мотела. Но бе останал в това, което беше неговия дом по-дълго, отколкото бе очаквал, старите, омразни спомени изглежда се движеха в своя собствена временна зона.
Тери седеше до Денис и гледаше „Бевърли Хилбилис“. Тя гледаше старото, зърнесто копие с неотклонна, увлечена концентрация, която говореше за неотдавнашна таблетка Валиум. Денис четеше рокаджийско списание, Пити седеше на килима по турски и си играеше с маймуната.
— И без това не работи — каза Пити. Което обясняваше защо Денис му я е оставил да си играе, помисли си Хол и след това се почувства засрамен и ядосан на себе си. Той усещаше тази неконтролируема враждебност към Денис все по-често, но в резултат се чувстваше унизен и безпомощен.
— Не — каза той. — Стара е. Ще я изхвърля. Дай ми я.
Той протегна ръка и Питър с тревожен вид му я подаде.
Денис каза на майка си.
— Тати се превръща в шизофреник.
Преди да разбере Хол бе прекосил стаята с маймуната в едната ръка, ухилена, сякаш в знак на одобрение. Той изтегли Денис от стола му, като го държеше за ризата. Чу се пукане, някъде се разпра шев. Денис изглеждаше почти комично шокиран. Броят на „Рок вълна“ падна на пода.
— Хей!
— Ти ела с мен, — каза Хол зловещо, теглейки сина си към вратата на съседната стая.
— Хол! — Тери почти изпищя. Пити само се олюля.
Хол изтегли Денис оттатък. Той блъсна вратата, а после блъсна Денис във вратата. Денис започваше да изглежда изплашен.
— Ти започваш да имаш проблеми с плямпането — каза Хол.
— Пусни ме! Скъса ми ризата, ти…
Хол пак блъсна момчето във вратата.
— Да — сериозен проблем с плямпането. В училище ли ги научи тези работи? Или на мястото за пушене?