— Странна работа, създаде ли си човек навик, отърваване няма.
— Та капитан Фосдайк я попита защо не вземе да се венчае в клетката на горилата. С рекламна цел.
— Ами? — засмял се Монтроуз от все сърце. Странно хрумване, казал си той. По-скоро откачено.
— А тя му рече, че и през ум не би й минало такова нещо. И тогава на господин Пайбъс, който стоеше наблизо, му хрумна страхотна идея. Дойде при мен и каза защо ние с теб не се оженим в клетката на горилата!
Смехът на Монтроуз увехнал на устните му.
— Ние с теб?
— Да.
— Джордж Пайбъс ли го предложи?
— Да.
Монтроуз вътрешно изстенал. Трябваше да се досетя, казал си той, че ще ме Сполети нещо подобно, след като карам рекламен агент да упражнява умствените си способности. Умът на рекламните агенти в киноиндустрията напомня в много отношения супа в евтин ресторант. Желателно е и двете да не ги разбъркваш.
— Помисли си само каква сензация ще бъде! — продължила да се възторгва Розали. — Край на кариерата ми като статистка! Ще започна да получавам роли, и то от най-добрите! В този бизнес без реклама си за никъде.
Монтроуз облизал устни. Били пресъхнали като сахарски пясъци. Мислел си неласкаво за Джордж Пайбъс. Безотговорни приказки като на Джордж, все повече се убеждавал той, причиняват на света половината му неприятности.
— Не смяташ ли обаче — казал той, — че в рекламата има нещо крайно недостойно? Според мен истинският артист трябва да се издигне над евтините номера. Освен това не бива да пренебрегваш и друг, много съществен елемент от тази история. Говоря за пагубния ефект, който предложената от Пайбъс излагация ще има върху читателите на Историята. Лично за мен няма нищо по-привлекателно от една кротка венчавка в клетката на горила, но дали е редно да даваме храна на морбидните вкусове на жадната за сензация публика? Аз рядко се изказвам по важни въпроси и на пръв поглед, като ме види човек, си мисли, че съм лековат и повърхностен, но за мен гражданският дълг е преди всичко в тези трескави модерни времена. Смятам, че всеки от нас трябва да положи усилия да се бори с нарастващата тенденция в обществото към сензационното и нездравото. Твърдо съм убеден, че тъканта на обществото няма да заздравее, докато то е обладано от този ненаситен апетит за сензации. Ако Америка не желае да последва Вавилон и Рим, тя трябва да се върне с наша помощ към нормалността и вменяемостта. Човек с моето скромно положение не може да даде съществен принос, но най-малкото, което мога да направя, е да се въздържа от наливането на масло в огъня, като се женя в клетки на горили.
Розали го гледала и явно не вярвала на ушите си.
— Да не би да отказваш да го сториш?
— Няма да е редно.
— Кажи направо, че те е страх.
— Нищо подобно. Мисля единствено за общественото благо.
— Ясно. Страх те е. И като си помисля само, че бях готова да свържа съдбата си с мъж, който изпитва ужас от някаква си мънзърка горилка.
Монтроуз не можел да пропусне това покрай ушите си.
— Никак дори не е мънзърка! По-скоро бих обрисувал физическата развитост на животното като надвишаваща средното.
— Пазачът й ще бъде отвън с железен прът в ръка.
— Отвън? — замислено попитал Монтроуз.
Розали скочила яростно на крака.
— Сбогом!
— Ама ти не си довършила пудинга!
— Сбогом — повторила тя натъртено. — Сега виждам колко струва твоята така наречена любов! Щом като започваш да ми отказваш и най-малката прищявка преди още да сме се оженили, представям си в какво ще се превърнеш! Радвам се, че навреме разкрих истинския ти облик! Край на годежа ни!
Монтроуз пребледнял, но се опитал да влее малко разум в главата й.
— Но, Розали, сватбеният ден на едно момиче трябва да е нещо, за което то да си спомня цял живот, да се усмихва унесено при мисълта за него, докато бърше прах, плете мънички дрешки и кърпи чорапи, докато готви вечеря за мъжа си, когото обожава. Трябва да е в състояние да погледне назад и да се пренесе наново в смълчаната църква, да усети благоуханието на лилиите, да чуе тържествените звуци на органа и тътнещия глас на свещеника. А какво спомени ще имаш ти, ако изпълниш набелязания план, освен за зловонна маймуна? Помисли ли за това, Розали?
Но тя била непреклонна.
— Или ще се ожениш за мен в маймунската клетка, или изобщо няма да ти стана жена. Господин Пайбъс обеща на всяка цена да ни вкара на първа страница с редакционна бележка, че съвременното момиче е момиче на място въпреки безотговорността, която прозира на повърхността.
— Когато се видим довечера, скъпа, вече ще си променила мнението си.