— С твоята подозрителна натура мога само да предполагам, че си имал отвратително отблъскващо детство.
— Това е просто резултат от опита ми с писатели, Марми. Вече съм си избрал ресторант и това ще ти струва доста скъпо.
Марми изсумтя:
— Няма да похарча и стотинка от парите, които понякога ми даваш. Тихо, той се връща.
Заедно с професора се появи и малка маймунка, която държеше за врата му.
— Това — каза Торгесън — е малкият Роло. Кажи здравей, Роло.
Маймунката дръпна едни кичур на челото си. Професорът каза:
— Страхувам се, че е уморен. Ето, тук имам част от неговия ръкопис.
Той свали маймунката и я остави да се държи за пръста му, докато изваждаше от джоба на дрехата си два листа и ги подаде на Хоскинс. Хоскинс зачете:
— Да бъдеш или да не бъдеш. Това е въпросът. Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата съдба, или обнажил меч, да се опълчиш срещу войска от мъки и в таз битка да зачеркнеш всички? Смърт… Заспиваш… И толкова… И в тоя сън изчезват…
Той вдигна поглед от листовете:
— Малкият Роло ли го е напечатал?
— Не съвсем. Това е копие от това, което той е напечатал.
— А, копие. Добре, но малкият Роло не знае добре Шекспир. В оригинала е „обнажил меч да се опълчиш срещу море от мъки“.
Торгесън кимна.
— Съвсем прав сте, господин Хоскинс. Шекспир наистина е написал „море“. Но сам виждате, че това е объркана метафора. Не се бориш срещу морето с меч. С меч се бориш срещу войска или армия. Роло избра двусричната дума и напечата „войска“. Това е една от малкото грешки на Шекспир.
— Нека да го видим как печата — предложи Хоскинс.
— Разбира се.
Професорът докара пишещата машина върху една малка масичка. От пишещата машина излизаше кабел.
Той обясни:
— Необходимо е да използвам електрическа пишеща машина, в противен случай физическото усилие ще бъде прекалено голямо. Необходимо е също така да свържа малкия Роло към този трансформатор.
Той направи това, използвайки като входящ проводник два електрода, които се подаваха на около половин сантиметър от черепа на малкото същество.
— Роло беше подложен на много фина мозъчна операция, при която няколко кабела бяха свързани с различни части от мозъка му. Можем да спрем съзнателните му дейности и на практика да използваме мозъка му просто като компютър. Страхувам се, че подробностите ще бъдат…
— Нека да го видим как печата — каза Хоскинс.
— Какво бихте искали да ви напечата?
— Знае ли „Лепапто“ на Честъртън?
— Сам по себе си нищо не знае. Той пише само чисти изчисления. Сега изрецитирайте малко от творбата, за да може да прецени настроението и да изчисли възможностите, които дават първите думи.
Хоскинс кимна, изду гърди и проговори гръмогласно:
— „В палати слънчеви се вливат бели извори и радва им се византийският владетел./ Като фонтан смехът разлива се по страховитото лице/ раздвижва горски мрак мракът на неговата брада/ извива кървав полумесец извивката на неговите устни/ и най-далечното море от неговите кораби е набраздено…“
— Това е достатъчно — каза Торгесън.
Докато чакаха, цареше тишина. Маймунката гледаше сериозно пишещата машина.
— Разбира се, процесът отнема време. Малкият Роло трябва да се съобрази с романтизма на поемата, с лекия архаичен оттенък, с песенния ритъм и така нататък.
И тогава един малък черен пръст се протегна и докосна един клавиш. Беше „т“.
— Не пише главни букви — каза ученият, — нито пък препинателни знаци, а и не винаги остава разстояние между отделните думи. Затова обикновено пренапечатвам работата му, когато свърши.
Малкият Роло докосна „е“. После, след дълга пауза, той натисна клавиша за разстояние.
— Те — каза Хоскинс.
Думите сами изникваха:
„те бяха сломили белите републики горе при бреговете на италия те бяха разбунили адриатика около господаря на морето и папата простря ръце в агония и загуба и извика християнските крале на оръжие заради кръста.“
— Боже мой! — извика Хоскинс.
— Така ли продължава откъса?
— Да.
— В такъв случай Честъртън е създал една добра, логична творба.
— Велики Боже! — каза отново Хоскинс.
— Тогава — каза Марми, който извиваше косата си на кичури, докато тя не заприлича на папагалско гнездо — нека да започваме работа. Да се заемем с моя разказ.
— Добре, но…
— Това няма да надвиши възможностите на малкия Роло — увери го Торгесън. — Често му чета части от някои от най-добрите научно-фантастични произведения, включително някои от разказите на Марми. Учудващо е как някои от разказите на Марми се усъвършенстват.