— Но… — каза Хоскинс.
— Хайде, признай механичната работа. Кажи, че малкият Роло е повече редактор, отколкото ти ще бъдеш някога.
Хоскинс каза с треперещ глас:
— Добре, Марми, ще приема разказа такъв, какъвто е. Не, не ми го давай, прати ми го по пощата. Ако нямаш нищо против, отивам да си потърся бар.
Той нахлупи шапката на главата си и си тръгна.
— Моля те, не казвай на никого за малкия Роло — извика след него Торгесън.
Част от отговора долетя през затварящата се врата:
— Да не мислиш, че съм луд?…
Марми потри ръце възторжено, когато се увери, че Хоскинс си е отишъл.
— Интелект, това си беше — каза той и заби пръст колкото се можеше по-дълбоко в слепоочието си. — Тази продажба ме радва. Тази продажба, професоре, се равнява на всички останали, които някога съм правил. Всички останали взети заедно — и той се отпусна доволно върху най-близкия стол.
Торгесън повдигна малкия Роло към рамото си и каза кротко:
— Но, Мармадюк, какво щеше да правиш, ако малкият Роло беше напечатал твоя вариант?
Сянка на недоволство премина за миг по лицето на Марми.
— По дяволите — каза той, — мислех, че точно това ще направи.