Выбрать главу
И викнах опечалено:         „Ох, горко ми, линея! За мило либе галено         и аз сега копнея;
кат цветето, кат злаците         и ази май посрещам; кат пилците в шумаците         и аз любов усещам;
и чезна до сърцето си         да стисна нещо младо! Ела, мой ангел — дето си,         ела, любовно чадо!…“
А птичките закискаха         и фръкнаха нагоре: „Поетът наш, изпискаха,         със вятъра говори!“
VIII
Зората пукна златата,         зарумени небето, и званката крилатата         писнa из вишинето.
Отде е таз хармония,         що пълни днес въздуха? Тез сладки благовония         въз нази кой ги духа?
Трептят, шумят акацийте         в градината зелена, аз гледам декорацийте         на новата вселена.
Във бряста, във зеленият,         шуми народ врабчета… — Ах, днес умрял е геният,         умрял ви е поета!1
Врабци, той с вас обичаше         свободата и пейше… Зефир, кат теб въздишаше;         природо, ти му лейше
в душата тез съкровища;         зари! Вий в него гряхте! Вий, небеса, легловища         на мислите му бяхте!
Тъжете, днеска геният —         приятелят ще ровят… Шуми лесът, зеленият,         врабците пустословят.
Скръб никой не показува,         не млъква и зефира и гаче всичко казва:         „Безсмъртний не умира!“
X
Накрай небето чистото         рой облаци изскачат, над бърдото гористото         сърдито сенки влачат.
О гости черни, рошави,         о облаци на мая, дъжд, вихър, град ли лошави —         що носите, не зная…
Блеснa из тях светкавица,         стъмниха се ужасно: пукнaха: гръм, трескавица!         Минaха — пак е ясно.
По-весели долините,         въздуха и гората, във небесата сините         усмихва се дъгата.
Мъгли, които плъзнете         в душа ми кат в провала, вий няма да се пръснете         от мълний, ни от хала.
Вий вечно там се мръщите,         чумерите, пластите, в сълзи се не обръщате,         във клетви не бухтите.
И веч луча — небесната —         тоз мрак не озарява, дъгата благовестната         там веч се не явява.
вернуться

1

Виктор Хюго, умрял по това време (май 1884 г.).