Маргарита летеше беззвучно, много бавно и доста ниско, горе-долу на равнището на вторите етажи. Но въпреки че се движеше бавно, щом стигна ослепително осветения Арбат, тя се пообърка и си удари рамото в някакъв светещ диск с нарисувана стрела. Това ядоса Маргарита. Тя дръпна послушната метла, поотдалечи се, после се хвърли срещу диска и с един замах го строши с края на дръжката. Парчетата се посипаха с грохот, минувачите се пръснаха, някъде се чу изсвирване, а Маргарита, след като извърши тази излишна постъпка, се разсмя. „На Арбат ще трябва още повече да внимавам — помисли си Маргарита, — там са накачили толкова неща, че не може да се оправи човек.“ И се запровира между жиците. Под Маргарита плуваха покривите на тролеите, на автобусите и леките коли, а по тротоарите, както й се струваше отгоре, течаха реки от каскети. От реките се отделяха ручейчета и се вливаха в огнените гърла на нощните магазини. „Уф, каква гмеж! — помисли си гневно Маргарита. — Няма къде да се завърти човек.“ Тя пресече Арбат, вдигна се по-нависоко, към четвъртите етажи, мина край ярките тръбовидни осветителни тела по ъгловата сграда на театъра и доплува до тясна пресечка с високи къщи. Всички прозорци бяха отворени и от всички прозорци долиташе музика от радиоапаратите. Маргарита надникна от любопитство през един от тях. Видя кухня. На печката виеха два примуса, до тях се бяха изправили две жени с лъжици в ръце и се караха.
— Пелагея Петровна, научете се да гасите лампата в клозета, колко пъти ви повтарям — каза едната жена, пред която вдигаше пара тенджера с гозба, — иначе ще дадем заявление да ви изселят.
— То и вие сте една стока — отвърна другата.
— И двете сте от един дол дренки — каза високо Маргарита и се прехвърли през перваза в кухнята. Двете кавгаджийки се обърнаха към гласа и замряха с мазните лъжици в ръце. Маргарита протегна предпазливо ръка между тях, завъртя кранчетата на двата примуса и ги угаси. Жените ахнаха и зинаха, но на Маргарита вече й омръзна в кухнята и тя излетя над уличката.
Някъде в края й вниманието на Маргарита беше привлечено от разкошната грамада на осеметажна, изглежда съвсем наскоро построена кооперация. Маргарита се сниши, приземи се и видя, че фасадата на къщата е облицована с черен мрамор, през широката стъклена входна врата зърна фуражка със златен галон и копчета на портиер, а над вратата надпис със златни букви: „Дом на Драмлит“.
Маргарита погледна с присвити очи надписа, размишлявайки какво ли може да значи думата „Драмлит“. С метлата под мишница Маргарита влезе във входа, блъсна с вратата учудения портиер и видя на стената до асансьора огромна черна дъска, а на нея изписани с бели букви номерата на апартаментите и имената на живущите. Надписът над списъка „Дом на драматурга и литератора“ накара Маргарита да нададе приглушен хищен вопъл. Тя се вдигна във въздуха и жадно зачете имената: Хустов, Двубратски, Квант, Бескудников, Латунски…
— Латунски! — изпищя Маргарита. — Латунски! Това е той! Той погуби Майстора!
Портиерът на вратата опули очи и чак подскочи от учудване, втрещен в черната дъска — напъваше се да разбере това чудо: списъкът на живущите в сградата изведнъж се беше разпищял. А Маргарита вече изкачваше стремително стълбите и повтаряше като замаяна:
— Латунски — осемдесет и четвърти! Латунски — осемдесет и четвърти!…
Ето: вляво — 82-ри, вдясно — 83-ти, още един етаж, вляво — 84-ти". Тук е. Ето я и табелката. — „О. Латунски“.
Маргарита скочи от метлата и мозайката на площадката приятно разхлади пламналите й стъпала. Звънна веднъж, втори път, но никой не се обади. Натисна по-силно копчето и сега чуваше силния звънец, огласил апартамента на Латунски. Да, наистина, обитателят на апартамент №84 на осмия етаж трябва да е благодарен до гроб на покойния Берлиоз, задето председателят на МАССОЛИТ беше прегазен от трамвай и траурното заседание беше насрочено тъкмо за тази вечер. Под щастлива звезда беше роден критикът Латунски. Тя го спаси от срещата с Маргарита, станала вещица същия този петък!
Никой не отваряше. Тогава Маргарита се понесе стремглаво надолу, отброявайки етажите, слезе, изскочи на улицата, погледна нагоре и отново преброи и провери етажите отвън, за да разбере кои именно са прозорците на апартамента на Латунски. Бяха несъмнено петте тъмни прозореца откъм ъгъла на сградата, на осмия етаж. Маргарита реши, че не бърка, после се вдигна във въздуха и след няколко секунди вече влизаше през отворения прозорец в неосветената стая, където сребрееше само тясна лунна пътечка. Маргарита изтича по нея и напипа ключа за осветлението. След миг целият апартамент беше залят от светлина. Метлата остана в ъгъла. Маргарита се увери, че няма никой, и отвори външната врата да види табелката. Тя си беше на мястото, Маргарита беше влязла, където трябва.