Да, разправят, че критикът Латунски и до ден-днешен пребледнявал, като си спомнел онази ужасна вечер, и до ден-днешен произнасял с благоговение името на Берлиоз. Никой не би могъл да каже какво мрачно и гнусно углавно престъпление можеше да бъде извършено тази вечер — когато излезе от кухнята, Маргарита мъкнеше тежък чук.
Голата и невидима летяща жена се мъчеше да се овладее, да се поуспокои, но ръцете й трепереха от нетърпение. Маргарита се прицели внимателно и удари по клавишите на рояла — в цялото жилище екна първият жалостен вой. Крещеше в изстъпление абсолютно невинният кабинетец роял „Бекер“. Клавишите му хлътваха, пластинките от слонова кост летяха на всички страни. Инструментът виеше, хриптеше, звънтеше. Под удара на чука със звука на револверен изстрел изпращя горната полирана дъска. Задъхана, Маргарита късаше и смазваше струните с чука. Най-сетне се дръпна уморена и се строполи в едно кресло да си почине.
В банята и в кухнята страшно бучеше вода. „Трябва да е потекла вече по пода“ — помисли си Маргарита и добави на глас:
— Но стига съм седяла.
От кухнята към коридора вече струеше поток. Маргарита шляпаше боса във водата, носеше пълни кофи от кухнята в кабинета на критика и ги изливаше в чекмеджетата на бюрото. После строши с чука вратичките на библиотеката. От кабинета се втурна в спалнята. Там счупи гардероба с огледало, измъкна костюма на критика и го удави във ваната. Грабнатата от кабинета пълна мастилница изля в спалнята върху двойния креват с пухкави юргани и възглавници. Щетите, които нанасяше, й доставяха пареща наслада, но все й се струваше, че резултатите са твърде мизерни. Тогава взе да върши каквото й хрумне. Трошеше саксии с фикуси в стаята с рояла. Още несвършила там, се връщаше в спалнята и с кухненски нож раздираше чаршафите, удряше снимките в остъклени рамки. Не чувстваше умора, а само как цялата се облива в пот.
През това време в апартамент №82 под този на Латунски домашната прислужничка на драматурга Квант пиеше в кухнята чай и се чудеше защо отгоре долита грохот, трополене и звън. Тя вдигна глава към тавана и изведнъж видя, че той пред очите й променя цвета си и от бял става мъртвешкосинкав. Петното растеше пред очите й и изведнъж по него набъбнаха капки. Домашната прислужничка остана да седи така една-две минути, смаяна от явлението, докато най-сетне от тавана не заваля същински дъжд и не забарабани по пода. Тогава тя скочи, подложи под струите леген, който не помогна ни най-малко, защото дъждът се разширяваше и взе да залива газовата печка и масата със съдовете. Домашната прислужничка на Квант нададе вик, изтича на стълбището и у Латунски веднага се разнесе звън.
— Е, почнаха да звънят, време е да тръгвам — каза Маргарита. Тя яхна метлата и се заслуша в женския глас, който викаше през пролуката на вратата:
— Отворете, отворете! Дуся, отвори! У вас ли тече? Долу е цяло наводнение.
Маргарита се вдигна на метър височина и удари полилея. Две крушки се пръснаха и на всички страни полетяха стъклени висулки. Крясъците пред вратата спряха, по стълбището се чу тропот. Маргарита излетя през прозореца и вече отвън замахна леко и удари с чука прозореца. Той изхлипа и по облицованата с мрамор стена се изля водопад от парчета стъкло. Маргарита долетя до следващия прозорец. Далече долу хората се бяха разтичали по тротоара, от двете леки коли пред входа едната наду клаксона и потегли. Като привърши с прозорците на Латунски, Маргарита прелетя до съседния апартамент. Ударите зачестиха, пресечката се изпълни със звън и грохот. От първия вход изхвърча портиерът, погледна нагоре, поколеба се за миг — изглежда, не можа да съобрази веднага какво да прави, после пъхна в устата си свирка и бясно засвири. Под съпровода на това свиркане Маргарита разби с особена стръв последния прозорец на осмия етаж, после се спусна към седмия и се залови да троши стъклата и там.
Измъчен от продължителното бездействие зад дебелите стъклени врати на входа, портиерът влагаше в свиркането цялата си душа и следваше стъпка по стъпка Маргарита, сякаш й акомпанираше. През паузите, докато тя прелиташе от прозорец на прозорец, той си поемаше дъх, а при всеки удар на Маргарита надуваше бузи и така силно свиркаше, че пронизваше нощния въздух чак до небето.