Неговите усилия, обединени с усилията на разярената Маргарита, дадоха великолепни резултати. В къщата цареше паника. Прозорците, останали все още здрави, се разтваряха, от тях се подаваха хорски глави и веднага се скриваха, а отворените прозорци, напротив, бързо се затваряха. В къщите на отсрещния тротоар на осветения фон на прозорците се появяваха тъмни силуети на хора, които се мъчеха да разберат защо без каквато и да било причина се пръскат стъклата в новата сграда на Драмлит.
Хората от уличката тичаха към дома на Драмлит, а в него по всички стълбища трополяха, и се щураха съвсем безсмислено съкооператорите. Домашната прислужница на Квант викаше на тичащите по стълбите, че у тях е същински потоп, към нея скоро се присъедини и домашната прислужница на Хустов от апартамент №80, който беше под този на Квант. У Хустови водата нахлуваше през тавана и в кухнята, и в тоалетната. Най-сетне в кухнята на Квантови от тавана се откърти огромно парче мазилка и строши всички мръсни съдове, а после рукна същински порой: през отворите на провисналата мокра шинда шурна вода като из ведро. Тогава по стълбището на първи вход се понесоха писъци. Прелитайки край предпоследния прозорец на четвъртия етаж, Маргарита надникна и видя човек, който в паниката беше нахлузил противогаз. Маргарита удари с чука и неговия прозорец, стресна го и той изчезна от стаята.
Най-неочаквано бесният разгром спря. Маргарита се беше спуснала към третия етаж и беше надникнала през крайния прозорец, закрит с леко тъмно перде. В стаята гореше слаба крушка с абажур. В детско креватче с мрежа седеше момченце на три-четири годинки и уплашено се ослушваше. Възрастни в стаята нямаше.
— Някой чупи прозорци — каза момченцето и викна: — Мамо!
Никой не се обади и тогава то каза:
— Мамо, страх ме е!
Маргарита дръпна пердето и влетя през прозореца.
— Страх ме е — повтори разтреперано момченцето.
— Не бой се, не бой се, мъничкото ми — каза Маргарита, като се мъчеше да посмекчи своя прегракнал от вятъра престъпен глас, — някакви батковци чупеха прозорците.
— С прашка ли? — попита момченцето и спря да трепери.
— С прашка, с прашка — потвърди Маргарита, — ти спи.
— Това е Ситник — каза момченцето, — той има прашка.
— А, разбира се, че е той!
Момченцето погледна лукаво някъде встрани и попита:
— Ами ти, лельо, къде си?
— Мене ме няма — отвърна Маргарита, — ти само ме сънуваш.
— И аз така си помислих — каза момченцето.
— Ти си легни — заповяда Маргарита, — пъхни си ръката под бузата и ме сънувай.
— Добре, ще те сънувам, ще те сънувам — съгласи се момченцето, веднага легна и си пъхна ръката под бузата.
— Ще ти разкажа една приказка — подхвана Маргарита и сложи разгорещена ръка върху подстриганата му главица, — имало едно време една леличка… Тя си нямала деца, не била и никак щастлива. Отначало много плакала, а после станала лоша… — Маргарита млъкна, свали си ръката — момченцето спеше.
Маргарита остави тихо чука на перваза и излетя през прозореца. Пред къщата цареше суматоха. По асфалтирания тротоар, целият в натрошено стъкло, тичаха хора и викаха нещо. Сред тях вече се мяркаха милиционери. Внезапно удари камбана и откъм Арбат в уличката нахълта червена пожарникарска кола със стълба.
Но по-нататъшните събития тук вече не интересуваха Маргарита. Тя внимаваше да не закачи някоя жица, стисна по-яко метлата и само за миг се озова високо над злополучната кооперация. Уличката под нея се килна встрани и хлътна дълбоко. Вместо тази единствена уличка под краката на Маргарита се появиха купища покриви, прорязани от блестящи пътечки. Неочаквано цялата тази камара се понесе косо встрани и светлинните пунктири се размазаха и се сляха.
Маргарита направи още едно рязко движение и безбройните покриви сякаш се провалиха вдън земя, а вместо тях долу се появи езеро от трепкащи електрически светлинки и това езеро изведнъж се изправи вертикално, после се появи над главата на Маргарита, а под нея блесна луната. Маргарита разбра, че е с главата надолу, възвърна си нормалното положение, а когато се обърна назад, видя, че езерото вече го няма, а там, на хоризонта, е останало само розово зарево. След секунда изчезна и то и Маргарита се видя насаме с луната, политнала отляво над нея. Косата на Маргарита отдавна беше щръкнала, а лунната светлина със свистене обливаше тялото й. Долу два реда редки светлинки се сляха в две непрекъснати огнени черти, а после моментално изчезнаха зад нея и по това Маргарита се досети, че лети с чудовищна скорост, и беше смаяна, че не се задъхва.