— Да си беше обул панталона, кучи сине — каза вече по-меко Маргарита.
Дебеланкото се ухили, радостен, че Маргарита не му се сърди, и възторжено съобщи, че в момента е без панталон, защото го е забравил от разсеяност на река Енисей, където се изкъпал преди малко, но ей сегичка ще прелети дотам, още повече, че е съвсем наблизо; после помоли за благоразположението и покровителството на дамата и се заоттегля заднишком, докато не се подхлъзна и не цамбурна във водата. Но дори в момента на падането запази върху обрамченото си от тънки бакенбарди лице усмивка на преданост и възторг.
А Маргарита свирна разбойнически, яхна долетялата метла и мина над реката до отвъдния бряг. Сянката на варовиковия скат не стигаше дотам и целият бряг беше залят от лунна светлина.
Щом Маргарита докосна влажната трева, музиката под върбите гръмна по-силно и от огъня по-весело излетя сноп искри. Под клоните на върбите с нежни пухкави обички, които се открояваха на лунната светлина, бяха наклякали два реда жаби с дебели муцуни, те се издуваха като гумени и свиреха на дървени дудучета бодър марш. На върбовите клони пред музикантите висяха гнилушки и осветяваха нотите, по жабешките муцуни танцуваха треперливи отблясъци от огъня.
Маршът се изпълняваше в чест на Маргарита. Тя беше посрещната най-тържествено. Прозрачните русалки спряха хорото си край реката и замахаха на Маргарита с водорасли, а над пустинния @зеленика бряг като стон се понесоха приветствията им и отекнаха надалеч. Иззад върбите изскочиха голи вещици, строиха се в редица и почнаха да правят реверанси и придворни поклони. Някакъв тип с кози крака долетя да й целуне ръка, просна върху тревата коприна, попита хубаво ли се е изкъпала кралицата, предложи й да полегне и да си поотдъхне.
Маргарита така и направи. Оня с козите крака й поднесе чаша шампанско, тя го изпи и сърцето й веднага се стопли. Попита къде е Наташа и получи отговор, че Наташа вече се е изкъпала и е отлетяла с шопара си към Москва да предупреди, че Маргарита Николаевна скоро ще пристигне, и да помогне за приготвянето на тоалета й.
Краткият престой на Маргарита под върбите бе ознаменуван с един епизод. Силно изсвирване разцепи въздуха и някакво черно тяло, което явно не беше улучило добре, се пльосна във водата. След миг пред Маргарита се появи същият онзи дебеланко с бакенбардите, който така несполучливо й се беше представил на отвъдния бряг. Той явно беше успял да прескочи до Енисей, защото носеше фрак, но беше мокър от главата до петите. Конякът втори път му беше направил номер: при кацането пак се беше озовал във водата. Но и в този печален случай той не престана да се усмихва и смеещата се Маргарита му разреши да й целуне ръка.
После всички се застягаха за път. Русалките завършиха танца си на лунната светлина и се стопиха в нея. Козлокракият попита почтително Маргарита как е долетяла до реката; като разбра, че е пристигнала върху метла, той каза:
— О, но защо, това е неудобно! — За миг измайстори от две клончета някакъв съмнителен телефон и заповяда някому начаса да изпрати лека кола, което наистина бе изпълнено само за минута. Върху острова се стовари светложълта открита кола, само че на мястото на шофьора седеше черен гарван с дълга човка, с фуражка от изкуствена кожа и ръкавици с конусовидни маншети. Островчето опустяваше. Отлетелите вещици се стопиха в треперливото лунно сияние. Огънят догаряше и сива пепел покриваше въглените.
Оня с бакенбардите и другият, козлокракият, помогнаха на Маргарита да се качи и тя се отпусна върху широката задна седалка. Колата изрева, подскочи и се вдигна почти до луната, островът изчезна, изчезна и реката, Маргарита се понесе към Москва.
(обратно)Глава 22. На свещи
Равномерното боботене на колата, литнала високо над земята, приспиваше Маргарита, а лунната светлина приятно я стопляше. Тя затвори очи, подложи лице на вятъра и се замисли с тъга за напуснатия непознат речен бряг — предчувстваше, че няма да го види никога вече. След всички вълшебства и чудеса на тази вечер тя вече се досещаше при кого я водят на гости, но това не я плашеше. Надеждата, че там ще успее да си възвърне щастието, я бе направила безстрашна. Впрочем тя не можа дълго да мечтае в колата за това щастие. Дали гарванът си разбираше от работата, или колата беше добра, но много скоро Маргарита отвори очи и видя под себе си не горски мрак, а трепкащото езеро на московските светлини. Черната птица шофьор отвинти във въздуха дясното предно колело, после приземи колата в съвсем безлюдно гробище някъде към Дорогомилово. Когато Маргарита слезе мълчаливо с метлата си пред един надгробен паметник, гарванът запали мотора и насочи колата право към дерето зад гробището. Тя се свлече с грохот долу и загина там. Гарванът козирува почтително, яхна колелото и отлетя.