Маргарита беше безкрайно заинтригувана и слисана от факта, че шахматните фигурки са живи.
Котаракът свали бинокъла от очите си и побутна леко царя си в гърба. Но той отчаян закри лицето си с длани.
— Спукана ти е работата, мили Бегемот — прошепна жлъчно Коровиев.
— Положението е сериозно, но далеч не безнадеждно — обади се Бегемот, — нещо повече: напълно съм уверен в крайната победа. Достатъчно е само добре да анализирам ситуацията.
И той започна по твърде странен начин да анализира — а именно, взе да прави някакви гримаси и да намига на царя си.
— Нищо не помага — обади се Коровиев.
— Олеле! — извика Бегемот. — Папагалите изхвърчаха от кафезите — казвах ли ви, че така ще стане. И наистина, някъде отдалече долетя шумолене на безброй криле. Коровиев и Азазело изхвърчаха моментално от стаята.
— Да ви вземат дяволите с вашите бални сюрпризи! — обади се Воланд, без да се откъсва от глобуса си.
Щом Коровиев и Азазело изчезнаха, Бегемот взе да намига още по-усилено. Белият цар се досети най-сетне какво се иска от него, внезапно си свали мантията, захвърли я на квадратчето и избяга от дъската. Офицерът наметна веднага захвърлената царска одежда и зае мястото на царя. Коровиев и Азазело се върнаха.
— Ти пак ни разиграваш — измърмори Азазело и погледна накриво Бегемот.
— Счуло ми се е — отвърна котаракът.
— Е, докога ще продължава всичко това? — попита Воланд. — Шах.
— Навярно не съм чул добре, учителю — отвърна котаракът, — не съм шах, шах няма и не може да има.
— Повтарям — шах.
— Месир — обади се с престорено тревожен глас котаракът, — вие сте преуморен: няма никакъв шах!
— Царят се намира на Ге две — каза Воланд, без да поглежда дъската.
— Месир, просто съм ужасен — взе да вие котаракът, изписвайки ужас върху муцуната си, — на това квадратче няма цар.
— Как така? — попита недоумяващ Воланд и погледна към дъската, където застаналият в царското квадратче офицер се извръщаше и прикриваше с ръце лицето си.
— Ах, подлец такъв — замислен процеди Воланд.
— Месир! Обръщам се отново към логиката — заговори котаракът, притиснал лапи към гърдите си, ако играчът обявява шах на царя, а междувременно от царя вече няма и помен върху дъската, шахът се признава за недействителен.
— Предаваш ли се, или не? — викна страшно Воланд.
— Позволете ми да помисля — отвърна смирено котаракът, подпря лакти на масата, запуши си ушите с лапи и се замисли. Дълго мисли и най-сетне заяви: — Предавам се.
— Тази упорита гадина трябва да се убие — прошепна Азазело.
— Да, аз се предавам — каза котаракът, — но се предавам само защото не мога да играя в такава атмосфера на тормоз от страна на завистливците! — Той стана и шахматните фигури се прибраха в кутията.
— Хайде, време е, Хела — каза Воланд и Хела изчезна от стаята. — Кракът взе да ме боли, а нали ще има бал — продължи Воланд.
— Позволете на мене — помоли тихо Маргарита. Воланд я изгледа изпитателно и извъртя коляното си към нея.
Горещ като лава, мехлемът й изгаряше ръцете, но Маргарита не се издаваше, не трепваше и по възможност безболезнено го разтриваше върху коляното.
— Моите приближени твърдят, че било ревматизъм — каза Воланд, без да сваля очи от Маргарита, — но аз сериозно подозирам, че тази болка в коляното ми остана за спомен от една очарователна вещица, с която се бях сближил през хиляда петстотин седемдесет и първа година в планината Броке, на Дяволската катедра.
— Ах, нима е възможно? — възкликна Маргарита.
— Няма значение! След двеста-триста години ще мине. Съветвали са ме да опитам какви ли не лекарства, но аз по стар навик използвам бабешки средства. Да знаете само какви страхотни билки съм наследил от оная проклета старица баба ми! Впрочем кажете, вие не страдате ли от нещо? Може би ви измъчва някаква скръб, може би мъка трови душата ви?
— О не, месир, няма нищо такова — отвърна умницата Маргарита, — а сега у вас се чувствам наистина чудесно.
— Велико нещо е кръвта — кой знае защо весело каза Воланд и добави: — Виждам, че ви интересува моят глобус.
— О, да, никога не съм виждала нищо подобно.
— Хубав е наистина. Откровено казано, не обичам да слушам новините по радиото. Винаги ги съобщават някакви девойки, които произнасят неясно географските имена. Освен това всяка трета има дефект в говора, като че специално ги избират такива. Моят глобус е много по-удобен, още повече че трябва да бъда съвсем точно осведомен за събитията. Ето, вижте например това късче земя на брега на океана. Гледайте, ето, то се изпълва с огън. Там е избухнала война. Ако погледнете по-отблизо, ще различите и подробностите.