— Можете да се подпрете върху нея, ако ви стане много трудно — прошепна Коровиев.
Някакъв чернокож хвърли под краката на Маргарита възглавница с извезан златен пудел и като се подчиняваше на нечий ръце, тя стъпи върху нея с десния си крак, свит в коляното. Маргарита се опита да се поогледа. Коровиев и Азазело стояха до нея в тържествени пози. До Азазело — още трима млади мъже, които смътно й заприличаха на Абадона. В гърба й вееше хлад. Маргарита се озърна и видя, че по мраморната стена зад нея струи пенливо вино и се стича в леден басейн. До левия си крак усещаше нещо топло и мъхесто. Беше Бегемот.
Маргарита стоеше нависоко, а под краката й се спускаше стълба, застлана с килим. Долу, толкова далече, сякаш гледаше през обърнат бинокъл, Маргарита виждаше просторно преддверие с огромна камина, в чиято студена и черна паст спокойно можеше да влезе петтонен камион. Вестибюлът и стълбата, залети с бодяща очите светлина, пустееха. Сега звуците на духовите инструменти едва долитаха до Маргарита. Постояха така неподвижно близо минута.
— Но къде са гостите? — попита Маргарита Коровиев.
— Ще дойдат, кралице, ей сега ще дойдат. Гости ще има предостатъчно. Но аз, откровено казано, бих предпочел да цепя дърва, вместо да ги приемам тука на площадката.
— Какво, да цепиш дърва ли? — подхвана словоохотливият котарак. — Аз пък бих предпочел да съм кондуктор на трамвай, а от тази работа по-неприятна няма.
— Всичко трябва да е готово отнапред, кралице — обясняваше Коровиев и окото му проблясваше през пукнатия монокъл. — Няма нищо по-гадно от това гостенинът, пристигнал пръв, да се върти и да не знае какво да прави, а неговата законна усойница да го тормози шепнешком защо са дошли преди другите. Такива балове са за боклука, кралице.
— Да, да, за боклука — потвърди котаракът.
— До полунощ остават най-много десет секунди — добави Коровиев, — ей сега ще се почне.
Тези десет секунди се сториха на Маргарита безкрайни. Те явно бяха минали вече, а още нищо не се беше случило. Но изведнъж долу, в огромната камина, нещо се строполи, оттам щръкна бесилка, на която се люлееше полуизтлял скелет. Скелетът се изхлузи от въжето, удари се оземи и от камината изскочи чернокос хубавец с фрак и лачени обувки. В същия миг изхвърча и малък полуизгнил ковчег, капакът му отскочи и се изтърсиха още едни тленни останки. Хубавецът се втурна към тях и предложи галантно свита в лакътя ръка, вторият скелет се превърна в гола вятърничава женичка с черни пантофки и черни пера на главата и двамата, мъжът и жената, забързаха нагоре по стълбите.
— Първите! — възкликна Коровиев. — Господин Жак със съпругата си. Представям ви, кралице, един изключително интересен мъж. Закоравял фалшификатор на пари, държавен изменник, но доста добър алхимик. Прочу се с това — прошепна Коровиев на ухото на Маргарита, — че отрови любовницата на краля. А такова нещо не се случва всекиму! Вижте го колко е красив!
Пребледняла, Маргарита гледаше с отворена уста надолу и виждаше как през някаква странична врата на преддверието изчезват и бесилката, и ковчегът.
— Възхитен съм! — изкрещя котаракът право в лицето на изкачилия стълбите господин Жак.
В това време от камината долу се подаде обезглавен скелет с отсечена дясна ръка, удари се оземи и се превърна в мъж с фрак.
Съпругата на господин Жак вече коленичеше, бледа от вълнение, пред Маргарита, и целуваше коляното й.
— Кралице… — шепнеше съпругата на господин Жак.
— Кралицата е възхитена! — крещеше Коровиев.
— Кралице… — каза тихо красавецът господин Жак.
— Ние сме възхитени! — виеше котаракът.
Младите мъже, спътници на Азазело, се усмихваха с безжизнени, но любезни усмивки и вече побутваха господин Жак и съпругата му встрани, към чашите с шампанско, които негрите държаха в ръце. По стълбите тичаше нагоре самотният мъж с фрак.
— Граф Роберт — прошепна Коровиев на Маргарита, — обаятелен както винаги. Обърнете внимание, кралице, толкова е смешно: точно обратният случай — той пък беше любовник на кралицата и отрови жена си.
— Много се радваме, графе! — възкликна Бегемот.
От камината изскочиха един след друг, разцепиха се и се разпаднаха три ковчега, после се появи някакъв с черна мантия, а следващият, който изтича от черната паст, го удари с нож в гърба. Долу се чу сподавен вик. От камината се появи почти разложен труп. Маргарита замижа и нечия ръка, поднесе под носа й шишенце със сол за смъркане. На Маргарита й се стори, че е ръката на Наташа. Стълбите взеха да се пълнят. Сега вече на всяко стъпало стояха мъже с фракове, отдалече те изглеждаха съвсем еднакви, придружаваха ги голи жени, които се различаваха само по цвета на перата върху главите си и по обувките.