По стълбите се качваха последните двама гости.
— О, това е някой новичък — присви око през монокъла Коровиев, — ах, да, да. Веднъж Азазело му отиде на гости и на чашка коняк го посъветва шепнешком как да се отърве от едного, понеже този тук ужасно се боеше от разобличенията му. И нашият човек заповяда на свой познат, който зависеше от него, да напръска стените на кабинета с отрова.
— Как се казва? — попита Маргарита.
— Да си кажа правичката, и аз още не зная — отговори Коровиев, — трябва да питам Азазело.
— А кой е с него?
— Ами изпълнителят подчинен. Възхитен съм! — извика Коровиев на последните двама.
Стълбата опустя. За всеки случай изчакаха още малко. Но от камината вече не излизаше никой.
След секунда, без да проумее как беше станало, Маргарита се озова отново в стаята с басейна, там веднага се разплака от болките в ръката и в крака и се строполи право на пода. Но Хела и Наташа почнаха да я успокояват и пак я повлякоха към кървавия душ, пак разтриха тялото й. Маргарита отново се съвзе.
— Остава ни, кралице Марго — шепнеше появилият се до нея Коровиев, — само да обиколим залите, за да не се почувстват уважаемите гости изоставени.
И Маргарита отново излетя от стаята с басейна. На естрадата зад лалетата, където беше свирил оркестърът на царя на валсовете, сега беснееше маймунски джаз. Огромна горила с рошави бакенбарди танцуваше тромаво и дирижираше с тромпет. Насядали в редица орангутани надуваха лъскавите си тромпети. Весели шимпанзета с хармоники бяха яхнали раменете им. Два павиана, със същински лъвски гриви свиреха на рояли, но роялите не се чуваха, заглушени от трясъка, писъка и тътена на саксофоните, цигулките и барабаните в лапите на гибоните, мандрилите и другите маймуни. Върху огледалния под безброй двойки се въртяха като слети с поразително гъвкави и съвършени движения в една и съща посока — истинска стена, готова да помете всичко по пътя си. Живи атлазени пеперуди пърхаха над танцуващите пълчища, от таваните се сипеха цветя. Когато гаснеше електричеството, по капителите на колоните пламваха милиарди светулки, а във въздуха плуваха блуждаещи огньове.
После Маргарита се озова в басейн с чудовищни размери, заобиколен от колони. Гигантски черен Нептун изригваше от огромната си уста широка розова струя. Опияняващ мирис на шампанско се вдигаше от басейна. Тук цареше непринудено веселие. Дамите събуваха със смях пантофките си, подаваха чантичките си на своите кавалери или на негрите, които сновяха с чаршафи в ръце, и с викове се хвърляха като ластовички в басейна. Пенести стълбове се вдигаха до тавана. Кристалното дъно на басейна пламтеше, осветено отдолу, сиянието пробиваше дълбокия слой вино, в което прозираха сребристите плуващи тела. Изскачаха от басейна съвсем пияни. Смехът гърмеше под колоните, кънтеше като в баня.
Сред цялата тази бъркотия Маргарита различи едно съвсем пияно женско лице с безсмислени, но и в безсмислието си умоляващи очи, и си спомни една дума — Фрида. На Маргарита почна да й се вие свят от миризмата на вино и тя се канеше да излезе, но котаракът направи в басейна номер, който я задържа. Бегемот изговори някакви заклинания до широко отворената уста на Нептун и в същия миг плискащото се шампанско изчезна със съсък и грохот от басейна, а Нептун взе да бълва гъста тъмножълта вълна, която не искреше и не се пенеше. Дамите нададоха писъци и вопли:
— Коняк? — и се дръпнаха от брега на басейна към колоните. След няколко секунди басейнът беше пълен, котаракът направи тройно салто и цопна в разплискания коняк. После излезе, пуфтейки, с мокра папийонка, по мустаците му вече нямаше позлата и беше загубил бинокъла си. Само една жена се реши да последва примера на Бегемот — онази хитруша шивачката и нейният кавалер, неизвестен млад мулат. Двамата се гмурнаха в коняка, но в този миг Коровиев хвана Маргарита под ръка и те напуснаха къпещите се.
На Маргарита и се стори, че прелетя над някаква местност с огромни каменисти потоци и планини от стриди. После мина над стъклен под с пламнали отдолу адски огньове, сред които се суетяха дяволски бели готвачи. След това престана да съобразява каквото и да било и видя тъмни мазета, в които горяха светилници, а девойки обръщаха цвъртящо месо върху нажежена жарава и от големи халби се пиеше за нейно здраве. След това видя бели мечки, които свиреха на акордеони и потрепваха на една естрада „камаринската“. Видя и саламандър фокусник, който гореше и не изгаряше в някаква камина… И за втори път силите взеха да я напускат.