— Последно появяване — прошепна й разтревожен Коровиев — и сме свободни.
Придружена от Коровиев, тя се върна в балната зала, но сега там нямаше танци, а безбройните гости се тълпяха между колоните, опразнили средата на залата. Маргарита не помнеше кой й помогна да се качи на подиума, който изникна в това освободено пространство насред залата. Когато се изкачи, чу удивена, че някъде бие дванайсет, а според нейните пресмятания отдавна беше превалило полунощ. При последния удар на невидимия часовник сред тълпата от гости се възцари мълчание. Тогава Маргарита отново видя Воланд. Той вървеше, придружен от Абадона, Азазело и още неколцина, които приличаха на Абадона — черни и млади като него. Сега Маргарита видя, че срещу нейния подиум се издигаше още един подиум за Воланд. Но той не се възползва от него. Маргарита се изненада, че за тази последна тържествена поява на бала Воланд дойде така, както беше в спалнята. Същата мръсна кърпена нощница висеше на раменете му, на краката му имаше подпетени пантофи. Воланд носеше шпага, но използваше тази извадена от ножницата шпага като бастун, на който се опираше. Накуцвайки, Воланд спря пред своя подиум и в същия миг Азазело се изправи пред него с блюдо в ръцете, а върху блюдото Маргарита видя отрязаната глава на човек с избити предни зъби. Продължаваше да цари абсолютна тишина, наруши я звън, който прозвуча само веднъж и отдалеч, сякаш откъм главния вход — при дадените обстоятелства наистина нелепо.
— Михаил Александрович — тихо се обърна Воланд към главата, а клепачите на убития, се повдигнаха, а Маргарита изтръпна, защото на мъртвото лице видя живи, пълни с разум и страдание очи. — Всичко се сбъдна, нали? — продължи Воланд, като гледаше главата в очите. — Главата ви беше отрязана от жена, заседанието не се състоя и аз живея във вашия апартамент. Това е факт. А фактът е най-упоритото нещо на този свят. Но сега ни интересува не този вече свършен факт, а какво ще последва. Вие винаги сте били яростен проповедник на теорията, че след като главата бъде отрязана, животът на човека секва, той се превръща в пепел и изчезва в небитието. Приятно ми е да ви съобщя в присъствието на моите гости, въпреки че те самите са доказателство на съвсем друга теория, че вашата теория е солидна и остроумна. Впрочем всички теории са от един дол дренки. И една от тях твърди, че всеки ще бъде възнаграден според вярата си. Нека това се сбъдне! Вие изчезвате в небитието, а за мене е радост да пия за битието от чашата, в която ще се превърнете! — Воланд вдигна шпагата. В същия миг плътта по черепа потъмня и се сви, после се разкапа на късчета, очите изчезнаха и след малко Маргарита видя върху блюдото жълтеникав череп с изумрудени очи и бисерни зъби, оформен като чаша със златно столче. Капакът на черепа се вдигна — той беше на пантичка.
— Ей сегичка, месир — каза Коровиев, уловил въпросителния поглед на Воланд, — той ще се яви пред вас. Чувам сред тази гробна тишина как скърцат лачените му обувки и как звънти чашата, която е сложил на масата, след като е пил за последен път през живота си шампанско. А, ето го.
Устремен към Воланд, в залата влизаше нов самотен гост. Външно той се различаваше от многобройните мъже в залата само по едно: гостенинът просто се олюляваше от вълнение и това личеше дори отдалеч. По бузите му пламтяха петна и погледът му блуждаеше, изпълнен с тревога. Гостът беше зашеметен и това беше напълно естествено: смая го всичко и, разбира се, най-вече облеклото на Воланд.
Но той бе посрещнат с подчертана любезност.
— А, скъпи барон Майгел — с приветлива усмивка се обърна Воланд към госта, който пулеше уплашени очи. — Щастлив съм да ви представя — обърна се Воланд към гостите — многоуважаемия барон Майгел, член на зрелищната комисия и заемащ в нея длъжността екскурзовод, който запознава чужденците със забележителностите на столицата.
Сега Маргарита се смрази, защото позна този Майгел. Няколко пъти го беше срещала в московските театри и ресторанти. „Но как така… — помисли си Маргарита — значи и той е умрял, така ли?“ Но всичко веднага се изясни.
— Милият барон — продължи Воланд с радостна усмивка — беше така любезен, веднага щом научил за пристигането ми в Москва, да ми се обади и да ми предложи услугите си по своята специалност, тоест по запознаването със забележителностите на столицата. Съвсем естествено е, че бях щастлив да го поканя тук.
В това време Маргарита видя как Азазело предаде блюдото с черепа на Коровиев.
— Ах, да, бароне — изведнъж интимно сниши глас Воланд, — носят се слухове за вашата изключителна любознателност. Казват, че тя, наред с вашата не по-малко смайваща бъбривост, е почнала да привлича всеобщото внимание. Нещо повече, злите езици вече са ви извадили име на доносник и шпионин. И още повече — съществува предположението, че най-късно до един месец това ще ви доведе до печален край. И така, за да ви спестим мъчителното очакване, решихме да ви се притечем на помощ, използвайки обстоятелството, че ни се натрапихте за гост тъкмо с цел да видите и да подслушате колкото може повече.