— Та за какво говорехме, безценна кралице Марго? — подхвана Коровиев. — Ах да, за сърцето. Той улучва сърцето — и Коровиев проточи дългия си пръст към Азазело, — улучва го където си пожелае; в което си иска предсърдие или камера.
Маргарита не разбра веднага, а когато разбра, възкликна учудена:
— Но нали те не се виждат!
— Скъпа — задърдори Коровиев, — точно там е работата, че не се виждат! Там е майсторлъкът! Видим предмет всеки може да улучи!
Коровиев извади от чекмеджето седмица пика, подаде я на Маргарита и я помоли да отбележи с нокът една от фигурите. Маргарита отбеляза фигурата в горния десен ъгъл. Хела скри картата под възглавницата и викна:
— Готово!
Азазело, седнал с гръб към възглавницата, извади от джоба на официалния си панталон черен автоматичен пистолет, опря дулото му на рамо и без да се обръща към леглото, стреля, предизвиквайки у Маргарита весела уплаха. Извадиха седмицата изпод простреляната възглавница. Отбелязаната от Маргарита фигура беше пробита.
— Не бих искала да ви срещна, когато сте с пистолет в ръка — каза Маргарита и хвърли на Азазело закачлив поглед. Тя имаше слабост към всички хора, умеещи нещо в съвършенство.
— Безценна кралице — врещеше Коровиев, — никому не препоръчвам да го среща, дори ако няма в ръката си пистолет! Давам ви честната си дума на бивш хоров диригент и солист, че никой не би завидял на оня, който му се изпречи на пътя.
По време на опита с изстрела котаракът седеше нацупен, а сега изведнъж заяви:
— Наемам се да счупя рекорда със седмицата.
В отговор Азазело изръмжа нещо. Но котаракът упорстваше и поиска да му дадат не един, а два пистолета. Азазело извади втори пистолет от втория заден джоб на панталона си и го подаде с презрително разкривена уста, заедно с първия, на хвалипръцкото. Отбелязаха върху седмицата две фигури. Котаракът дълго се цели гърбом към възглавницата. Маргарита седеше, запушила уши с пръсти, й гледаше совата, задрямала върху камината. Котаракът стреля и с двата пистолета и в същия миг Хела изпищя, убитата сова падна от камината, а счупеният часовник спря. Хела, на която едната ръка беше окървавена, се вкопчи с вой в козината на котарака, той пък в косата й, и свити на кълбо, двамата се затъркаляха по пода. Една чаша падна от масата и се счупи.
— Отървете ме от тази побесняла дяволица! — виеше котаракът и се мъчеше да се измъкне изпод Хела, която го беше яхнала. Разтърваха побойниците, Коровиев дъхна върху простреляния пръст на Хела и той зарасна.
— Не мога да стрелям, когато наоколо ми се приказва! — крещеше Бегемот и се мъчеше да си залепи отскубаната от гърба му козина.
— Бас държа — усмихна се Воланд на Маргарита, — че разигра цялата тази комедия нарочно. Той стреля отлично.
Хела и котаракът се помириха и за да скрепят помирението, се целунаха. Измъкнаха картата изпод възглавницата. Освен фигурата, простреляна от Азазело, нито една не беше докосната.
— Това е просто невъзможно — твърдеше котаракът, разглеждайки картата срещу свещника.
Веселата вечеря продължи. Свещите се топяха в канделабрите, в стаята се разливаше на вълни сухата, ароматна топлина от камината. Като се нахрани, Маргарита усети, че я обзема чувство на блаженство. Тя гледаше как синкавите колелца дим от пурата на Азазело отлитат към камината, а котаракът ги нанизва на шпагата. Нямаше никакво желание да си ходи, въпреки че според пресмятанията й беше вече късно. Трябва да наближаваше шест часът сутринта. Като се възползува от паузата, Маргарита се обърна към Воланд и плахо каза:
— Аз май трябва да си вървя… Късно е.
— Но защо бързате? — попита Воланд учтиво, но доста сухо. Останалите не казаха нищо, уж всецяло погълнати от колелцата дим.
— Да тръгвам — повтори Маргарита, вече съвсем смутена, и се обърна, сякаш търсеше дреха или наметало. Голотата изведнъж почна да я притеснява. Тя стана от масата. Воланд вдигна мълчаливо от леглото своя протрит и омазнен халат, а Коровиев го наметна върху раменете на Маргарита.
— Благодаря ви, месир — каза едва чуто Маргарита. В отговор той й се усмихна учтиво и равнодушно. Тежка мъка някак внезапно сграбчи сърцето на Маргарита. Почувства се измамена. Изглежда, никой нямаше намерение да й предлага награда за услугите на бала и явно никой нямаше намерение да я задържа. Но същевременно й беше съвсем ясно, че оттук няма вече къде да иде. Мимолетната мисъл, че ще трябва да се върне в къщи, предизвика в нея скрит изблик на отчаяние. Дали да не помоли тя самата, както я съветваше изкусителят Азазело в Александровската градина? „Не, за нищо на света!“ — каза си Маргарита.