— Всичко хубаво, месир — произнесе тя гласно, а си помисли: „Само да се измъкна оттука, после ще се довлека до реката и ще се удавя.“
— Я седнете! — изведнъж й заповяда Воланд. Лицето на Маргарита промени израза си, тя седна.
— Не бихте ли желали да кажете нещо на сбогуване?
— Не, нищо, месир — отвърна гордо Маргарита, — само това, че ако ви потрябвам и друг път, с удоволствие ще изпълня каквото пожелаете. Никак не се уморих и ми беше много весело на бала. И следващия път с удоволствие бих предоставила пак коляното си, за да го целуват хиляди обесници и убийци — Маргарита виждаше Воланд като през пелена, очите й се пълнеха със сълзи.
— Вярно! Напълно сте права! — прокънтя страшно гласът на Воланд. — Точно така трябва!
— Точно така трябва! — повтори като ехо свитата на Воланд.
— Ние ви подложихме на изпитание — продължи Воланд, — не молете никога и за нищо! Никога и за нищо, особено по-силните от вас. Те сами ще ви предложат и самите ще ви дадат всичко. Седнете, вие сте горда жена! — Воланд свлече от Маргарита тежкия халат и тя пак се намери седнала до него на леглото. — И тъй, Марго — продължи вече меко Воланд, — какво желаете срещу това, че бяхте днес тука домакиня? Какво желаете срещу това, че по време на бала бяхте гола? На колко оценявате вашето коляно? Какви щети ви причиниха гостите ми, които току-що нарекохте обесници? Говорете! И вече без стеснение, защото сега аз ви го предлагам.
Сърцето на Маргарита се разтуптя, тя въздъхна тежко и взе нещо да обмисля.
— Хайде, хайде, по-скоро! — насърчаваше я Воланд. — Събудете въображението си, пришпорете го! Само задето е присъствал на сцената с убийството на този непоправим негодник — барона, човек заслужава да бъде награден, особено ако този човек е жена. Е?
На Маргарита й секна дъхът и тя вече щеше да произнесе съкровените, скътани в душата й думи, но изведнъж пребледня, разтвори широко уста и очи. „Фрида! Фрида! Фрида! — изкрещя в ушите й нечий натрапчив молещ глас. — Казвам се Фрида!“ И като се запъваше в думите, Маргарита заговори:
— Значи, аз… мога да ви помоля… за едно нещо?
— Да поискате, да поискате, дона — отвърна Воланд и се усмихна с разбиране, — да поискате — едно нещо.
Ах, колко умело и ясно подчерта Воланд, повтаряйки думите на самата Маргарита — „едно нещо“.
Маргарита въздъхна още веднъж и каза:
— Искам да престанат да поднасят на Фрида кърпата, с която е задушила детето си.
Котаракът вдигна очи към небето и шумно въздъхна, но не каза нищо — сигурно си спомни как му беше издърпала на бала ухото.
— Като се има предвид — усмихна се Воланд, — че възможността да сте получили рушвет от тая глупачка Фрида е, разбира се, абсолютно изключена — понеже това би било несъвместимо с кралския ви сан, — наистина не зная как да постъпя. Остава ми, изглежда, един-единствен изход — да се снабдя с парцали и да запуша с тях всички пролуки в спалнята си!
— За какво говорите, месир? — изуми се Маргарита, като изслуша тези наистина непонятни думи.
— Напълно съм съгласен с вас, месир — намеси се в разговора котаракът, — именно с парцали! — и удари ядосан с лапа по масата.
— Говоря за милосърдието — обясни думите си Воланд, без да сваля от Маргарита огненото си око. — Понякога най-неочаквано и коварно то се промъква през най-тесните пролуки. Затова говоря за парцали…
— И аз същото казвам! — възкликна котаракът, поотдръпна се за всеки случай от Маргарита и прикри острите си уши с изпоцапаните с розов крем лапи.
— Марш навън! — заповяда му Воланд.
— Но аз още не съм си пил кафето — отвърна котаракът, — как тъй ще изляза? Нима в празничната нощ гостите на трапезата ги делят на две категории, месир? Едните — първа, а другите — втора пресност, както се изрази онзи тъжен скъперник бюфетчията?
— Млъквай! — заповяда му Воланд, обърна се към Маргарита и попита: — Съдейки по всичко, вие сте изключително добър човек, нали? Човек високоморален?
— Не — отговори натъртено Маргарита, — зная, че с вас може да се говори само откровено и затова откровено ще ви кажа: аз съм лекомислена. Помолих ви за Фрида само защото имах непредпазливостта да й дам твърда надежда. Тя чака, месир, тя вярва, че ще й помогна. Ако остане измамена, аз ще изпадна в ужасно положение. Цял живот за мене няма да има покой. Какво да правя — така стана.
— А — каза Воланд, — разбирам ви.
— Значи вие ще изпълните желанието ми? — тихо попита Маргарита.
— В никакъв случай — отвърна Воланд, — работата е там, скъпа кралице, че се е получила известна неразбория. Всяко ведомство трябва да се занимава със своите си работи. Не споря, че нашите възможности са твърде големи, много по-големи, отколкото предполагат някои не особено проницателни люде…